Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Поне засега лицето на Сюзан сияеше. Тя седеше най-близо до отворената врата и попиваше с очи прелитащата гледка.
Макартър я потупа по рамото.
— Това май наистина ти харесва.
— А на вас? — попита тя с невинно изражение.
Професорът поклати глава.
— Тогава може би трябва да се полюбувате на гледката — посочи момичето.
В този миг мъжът от дясната й страна се обърна към тях — Марк Поласки, петдесетинагодишен, с вече набола брада още от сутринта, като в същото време губеше битката с плешивостта. Той хвърли поглед към вратата и отново се обърна към Макартър.
— На ваше място нямаше да го правя.
— Виждаш ли? — триумфално рече археологът. — Не съм само аз. — Той погледна Поласки. — Не смятате ли, че би трябвало да летим малко по-високо?
Свързочникът кимна.
— Или да пътуваме с автобус по земята, като нормални хора.
Макартър и Сюзан се засмяха. Както и седящият насреща им Уилям Девърс. Макар и едва навършил трийсет и пет, той беше висококвалифициран младеж, извънредно горд със себе си — „киселяк“, както казваше някога бащата на професора. Твърдеше, че е специалист по туземните езици в Централна и Южна Америка. Освен това знаел руски, френски, немски, испански и латински и издал две книги за някаква си „езикова мутация“. Макартър нарочно не го попита какво всъщност означава това.
Девърс се наведе към тях и надвика рева на хеликоптера:
— Ето това е НИИ! Ние не вършим нещата като нормалните хора. Трябва да си придаваме важност — особено в чужбина. — Той се озърна наоколо. — Честно казано, тоя вертолет е пълен боклук в сравнение с последния, с който пътувах: чисто нов „Сикорски“, или нещо подобно. Оная машина имаше кожени седалки, климатик и идеално зареден мокър бар. — Лингвистът повдигна вежди, за да подчертае думите си, и погледна право към Макартър. — НИИ е синоним на комфортно пътуване. — После се обърна към Поласки. — Би трябвало да го знаеш.
Свързочникът поклати глава.
— За пръв път лично участвам в операция.
Девърс подозрително сбърчи лице.
— Мислех, че работиш при нас от пет години?!
— Така е. Обаче съм в СТВ. Ние не излизаме често на терен.
На лицето на Девърс се изписа още по-силна загриженост. Макартър и Сюзан се спогледаха.
— Какво е СТВ? — зададе очевидния въпрос професорът.
— Системно тестване и внедряване — поясни Девърс и презрително измери с поглед Поласки. — Какво правиш тук, по дяволите?
— Провеждаме полеви тест на нов протокол за сателитна връзка.
— Знаех си! Това е проклетият пети раздел!
Макартър погледна студентката, която сви рамене.
— Какво е пети раздел? — попита той.
— Последната страница от логистичния списък — отвърна лингвистът. — Там е мястото на неизпитаните прототипове, когато искаме да натоварим с тях друг проект. Така уж се снижавали разходите за проучвания, обаче те обикновено само прецакват главната операция.
— Не е чак толкова зле — възрази Поласки.
— Не ме убеждавай — сопна му се Девърс. — Миналото лято бях в Сибир по един газопроводен проект. Вместо добрите стари джипове ни дадоха нещо на въздушна възглавница, дето трябвало да замени досегашните коли на места с лош терен или без пътища. Например в Сибир през лятото, след като вечният лед се стопи.
— Вечният лед не се топи — поправи го свързочникът. — Тъкмо затова се нарича „вечен“.
— Добре де, нещо там определено се стопи — продължи Девърс. — Каквото и да беше, ние трябваше да пътуваме по него. Само че оня боклук постоянно се повреждаше и забиваше нос в калта. За три месеца девет пъти се озовахме покатерени на покрива, молейки се да не потънем, докато чакахме камион от времето на Хрушчов да дойде и да ни изтегли. Уверявам те, оная машина успя да вземе акъла на руснаците. Викаха й „югото“.
Поласки се почеса по оплешивяващото теме.
— Да, чух за тоя случай. Нещата не са се развили според плановете.
— Определено не, по дяволите. Успокой ме, че имаме резервен вариант, освен твоя сателитен протокол.
— Обикновено късовълново радио — отвърна свързочникът.
Девърс се поотпусна.
— Е, това е по-добре. Даже аз мога да работя със стара радиостанция. — Той се обърна към Сюзан и Макартър. — А вие двамата?
Професорът кимна.
— Когато бях четиринайсетгодишна, си направих любителска радиостанция — гордо съобщи студентката.