Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
— Смятам, че точно заради вашите магии сте се забъркали в неприятности последния път — предупреди го меко Бен.
— Да, да, съвършено вярно. Но аз няма да се намесвам в делата на държавата или на нейния народ, освен ако не съм призован да го направя — каза Хорис. Тиктик, обади се увреденото му око. — Ако наруша това споразумение, вие ще можете да възстановите моето наказание веднага.
— Не — изрече Куестър Тюс.
— Не — като ехо произнесе Абърнати.
Бен се опита да сдържи усмивката си. Вероятно трябваше да приема всичко това по-сериозно, помисли си той, но беше трудно да се развълнуваш особено силно при вида на такъв човечец, чиито най-големи престъпления бяха, че е накарал кокошките да литнат, а кравите да се надигнат срещу стопаните.
— Аук! Хубава дама — ненадейно изви глас птицата.
Уилоу се усмихна и погледна Бен. Той си спомни за детето.
— Ще си помисля за това и ще ти дам отговор след няколко дни — оповести Бен, като не обърна внимание на сумтенето на Куестър и Абърнати. — Тогава можеш да дойдеш отново.
— Какво щастие. Велики господарю — отвърна Хорис Кю и направи дълбок поклон. — Благодаря ви, благодаря ви. Безкрайно съм ви задължен.
Той бързо се обърна и бе изведен от стаята. Бен се чудеше що за птица беше Бигар. Чудеше се колко ли думи може да произнася.
— Е, това беше едно глупаво решение, което си заслужава да бъде запомнено! — отсече Куестър Тюс с неприязън. — Ако ми разрешите да го кажа. Велики господарю!
— Разрешавам ти — отвърна Бен, въпреки че думите бяха вече казани.
— Има нещо, което ми е познато около тази птица промърмори Абърнати.
— Само защото един човек изглежда безобиден, не значи, че наистина е такъв — продължи Куестър. — В случая с Хорис Кю, външния вид не само подвежда, той направо лъже!
Бен се чувстваше отегчен от тази тема и затова умолително вдигна ръце:
— Господа! — предупредително изрече той. Надяваше се да получи погледи, изпълнени със срам, но вместо това му беше отвърнато с враждебно мълчание. Той въздъхна. Не може винаги да става така, както човек очаква, помисли си Бен. Ето защо, повечето проблеми изискваха компромиси.
— Ще обсъдим въпроса по-късно. Става ли?
Уилоу се изправи и застана до него, а той се усмихна, защото тя го хвана под ръка.
— Парснип! — извика Бен и когато готвачът застана до магьосника, писаря и пратеника, кралят попита:
— Какво ще кажете за попълване на семейството ни с още един член?
— Стига той да не е Хорис Кю — промърмори Куестър Тюс, като ни най-малко не му пролича да съжалява за думите си.
Горс
Хорис Кю напусна Сребърния замък като беглец в нощта. Тръгна, движейки се толкова бързо, колкото приличието и гордостта му позволяваха, като хвърляше притеснени погледи наоколо при всяка своя стъпка. Приведен напред, той вървеше с устремени крачки, при които стъпалата му ринеха земята под него; високата му и недодялана снага се поклащаше и полюляваше при движението. Беше като една странна фигура, бродеща из тази земя — най-странната, която съществува. Тикът, който така загадъчно се бе появил, караше окото му да подскача като уловено в ръката щурче. За негова зла участ, Бигар се крепеше върху рамото му.
— Наистина не харесвам това куче — промърмори птицата, като разроши перата си в знак на неприязън.
Хорис Кю сви устни.
— Не говори за кучето — каза той.
— Но то почти ме позна. Не видя ли? То ще си спомни, рано или късно, помни ми думите.
— Бъди сигурен, че ще ги запомня.
Те пресякоха моста, който свързваше острова със сушата и тръгнаха към западните гори.
— Какво ще бъде по-различно, ако той наистина си спомни? — продължи Хорис. — Мийкс е мъртъв и повече няма да се върне.
В онези години Бигар принадлежеше на магьосника. Мийкс бе този, който направи магия, за да подобри умствените способности на птицата, като се надяваше да я използва за шпионин срещу враговете си. Но и тогава Бигар беше точно толкова досаден и разговорлив, колкото и сега, и Мийкс бързо се умори от него. Когато Хорис Кю беше изпратен на заточение на земята от стария крал, Мийкс отпрати противната птица с него.