Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
— Куестър — Бен се опита да вземе думата. — За кого говориш?
В погледа на Куестър святкаха искри:
— Говоря за Хорис Кю!
Сега и Абърнати скочи на крака.
— Този мошеник! Не би дръзнал да се върне! Той беше изпратен на заточение! Куестър Тюс, явно си постоял на слънце повече, отколкото трябва!
— Чувствай се свободен да се разходиш до долу и сам да погледнеш! — Куестър хладно му се усмихна. — Представя се за молител, дошъл да потърси прошка от Великия господар. Иска да се отмени наказанието му. Иска да се върне обратно на Отвъдната земя!
— Не! — Отрицанието на Абърнати се изтръгна от него подобно на изръмжаване. Той настръхна и се извъртя към Бен. — Велики господарю, не! Не се срещайте с него! Не му позволявайте да влезе! Незабавно го отпратете!
— Ако бях на ваше място, нямаше да го отпратя! — рязко рече Куестър, като се понесе напред, за да застане до кучето. — Аз бих го заловил и хвърлил в най-дълбокия и тъмен затвор, който намеря. Бих го заключил и след това бих хвърлил ключа!
Уилоу бе слязла по стълбите към залата и сега седеше до Бен. Тя му отправи въпросителен поглед, докато слушаше, но кралят успя само да вдигне рамене, за да изрази собственото си недоумение.
— Почакайте малко — прекъсна той Куестър накрая. Буниън бе единственият, който не показваше с нищо какво мисли и продължаваше да седи срещу Бен с безразличната си широка усмивка на лицето. — Не разбирам нищо. Кой е Хорис Кю?
— Вашият най-ужасен кошмар! — изсумтя Абърнати, сякаш това обясняваше всичко.
Куестър Тюс бе съвсем малко по-словоохотлив:
— Ще ви кажа кой е той. Хорис Кю е най-големият размирник, който някога е съществувал! Един нископоставен фокусник, но и притежател на достатъчно магическа сила, за да се забърка в някоя неприятност. Мислех, че сме се отървали от него, но трябваше съм по-предвидлив! Абърнати, спомняш ли си случая с кравите?
— Случаят с кравите ли? — заинтересува се Бен.
Вглъбен в своята тирада, Куестър не го чу.
— Хорис заяви, че ще се опита да осъществи контакт с кравите, за да въздейства по-пълноценно върху техните млекодайни качества и тогава нещата надминаха всякакви граници. Магическите му усилия докараха бедните създания до необуздан бяс. Те се освободиха и се втурнаха из цялата страна, изпотъпкаха посевите от пшеница, а отгоре на всичко и няколко града. Същото се случи и с кокошките. Този път, както знаеш, той преобърна еволюционния процес и те полетяха като птици, а навсякъде в околността от небето започнаха да се сипят яйца.
Бен широко се усмихна:
— Какво говориш?
— А не забравяй и историята с котките! — рязко рече Абърнати. — Той намери начин да ги организира на ловджийски глутници, с помощта на някакъв налудничав план, за да отърве страната от мишките и плъховете, но цялата работа се оказа удар под кръста, тъй като накрая котките подгониха кучетата! — Абърнати се разтресе.
— Това беше отвратително — съгласи се Куестър, като поклати потвърдително глава към Бен. — Но най-лошото, което той направи, онова, заради което беше заточен, беше магията с бързорастящото растение. То раждаше семена всяка нощ и превърна всичко, на разстояние от осемдесет километра от Сребърния дворец, в същинска джунгла! — Куестър презрително сви ръце. — Отне ни цели седмици, за да проправим път през нея! И докато орязвахме растенията, докато кралят и неговите придворни бяха затворени като в капан в двореца, демоните на Абхаддон се възползваха от отсъствието на Паладин и нападнаха страната неочаквано. Десетки градове и ферми, както и десетки животи бяха погубени. Настана истинска бъркотия.
— Не проумявам — призна Бен. — За какво е било всичко това? Изглежда сякаш той е имал добри намерения.
— Добри намерения? — Куестър Тюс пребледня. — Аз изобщо не мисля така! Тези планове целяха изнудване! Кравите, кокошките, котките, растенията — всички те бяха инструменти, с които безмилостно искаше да развърже кесиите на онези, които имаха пари! Хорис Кю никога не е помислял за нищо друго, освен за себе си! Десет минути след провала на един план, в главата му вече се мътеше нов! Простете за подбора ми на думи.