Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
Всичко бе чисто и съвършено добре поддържано, сякаш новата коронация вече бе предвидена.
Хорис Кю влезе в Сърцето и мрачно се огледа наоколо. От всяка излъскана дъска, от всеки стълб, му се усмихваше в ответ частица от историята на тази страна.
— Свали си шапката, Бигар — напевно изрече той. Намираме се в църква.
Бигар се огледа колебливо наоколо, а проницателните му очи просветнаха.
— Кой, по дяволите, полага грижи за това място?
Хорис прикова поглед към него.
— Що за безбожник си ти! — въздъхна той.
Бигар се откъсна от рамото му и полетя към една от кадифените пейки, където кацна.
— Е, сега се отдаваш на стари спомени, а, Хорис? Тъжно е, наистина.
В същия момент той напълно съзнателно се настани върху бялата възглавничка.
За момент Хорис доби суров вид, но след това дългунестата му фигура започна да се разгъва, като че беше влечуго, а дългите му крайници се заплетоха насам, после натам, сякаш бяха пръчици, забодени в парцалена кукла.
— Имам почти всичко, което ти можеш да ми дадеш, Бигар. Какво ще кажеш да извия безценния ти врат?
— Какво ще кажеш аз да ти избода очите, Хорис?
— Ах, ти, отвратителна гарга такава!
— Ах, ти, слабоумна маймуна!
Те втренчиха погледи един в друг: Хорис, наострил нокти и Бигар, с разрошени и разперени пера. Гневът профуча през тях, а след това се разпръсна и се изпари като вода върху камък, изложен на обедно слънце. Напрежението освободи телата им и бе заменено от почуда и бегло чувство на притеснение от тяхното объркващо поведение.
— Това нещо е отговорно за цялата тази глупост — тихо заяви Хорис. — Добрият стар Скат Манду.
— Той не представлява това, което аз очаквах, признавам — мрачно изрече Бигар.
— Не може дори да се нарече той. Той всъщност е просто то.
— Един червей!
— Истински дявол!
Бигар затвори очи.
— Хорис — каза птицата, а в гласа й се прокрадна нотка на тъга. — Какво ще правим тук? Спри, не казвай нищо, преди да си ме чул докрай. Знам как стигнахме дотук. Начинът ми е познат. Пуснахме това нещо да излезе от Вълшебната кутия, където беше заключено сред онези вълшебни мъгли и то използва точно тях, за да отвори врата към Отвъдната земя. Тази част от историята я разбирам. Но какво ще правим тук? Наистина, какво ще правим? Помисли за това само за миг. Тук е опасно за нас.
— Знам, знам — въздъхна Хорис.
— Добре тогава. Защо не отидем някъде другаде? Някъде, където е по-… безопасно. Защо не го направим? Може би то ще изслуша едно предложение да отидем някъде другаде. Може би поне ще си помисли дали да не изпрати нас, дори и ако то иска да остане тук. В края на краищата, за какво сме му ние?
Хорис го изгледа сурово.
— Къде бихме могли да отидем, Бигар? — попита той. Да се върнем обратно там, откъдето дойдохме и където вярващите ни очакват, за да ни разкъсат на парчета? Доста добре успя да се погрижиш за това положение на нещата.
— Не го направих аз, Хорис. Вече ти казах. Беше Скат Манду! Или който и да е там. — Бигар се приближи, като подскочи на съседната пейка. — Искаш да знаеш къде можем да отидем ли? Имаме много възможности. Чел съм за няколко такива. Какво ще кажеш за онова място с пътя на жълти павета и със смарагдовия град и с онези малки човечета, които шарят насам-натам — Смехораните или нещо от този род?
Хорис го погледна и въздъхна.
— Бигар — каза той. — Това не е истинско място. То е от книгата.
Бигар се опита да се намръщи, но не успя.
— Не, не е така. Истинско е.
— Не, Бигар. Отново правиш късо съединение. Това беше Оз. Оз не е истинско място. То е измислено.
— С магьосника и с всичко останало ли? С вещиците и летящите маймуни? Това не е приказка. Мястото е истинско.
— Приказка е, Бигар! Просто една приказка!
— Добре, Хорис, добре! Приказка е! — Птицата троснато тракна с клюн. След това за миг се замисли. — Хубаво. Какво ще кажеш да отидем на онова място с малките бързоноги човечета?
Хорис почервеня.
— Какъв смисъл има! — изсъска той яростно. След това мина покрай Бигар, без да го погледне и закрачи към гората. — Нека просто се върнем, за да докладваме и да забравим цялата тази работа!