Вълшебната кутия

Бен се намръщи раздразнен.

— По дяволите, защо си планирал всичко това за днес?

— Не аз. Вие го направихте. В началото на седмицата сме, а вие обичате винаги да се нагърбвате с толкова много задачи, с колкото можете да се справите.

Абърнати допря салфетката до устните си.

— Претоварване на програмата. Предупреждавал съм ви за това преди.

— Благодаря ти, че ми напомни. — Бен се протегна, за да си вземе чиния и я зарина с храна от блюдата. Хляб с конфитюр, яйца и плодове.

— Е, ще свършим и това. Всичко ще свършим. Имаме много време.

Той постави чинията пред себе си, а умът му вече прелистваше напред проблемите, които Абърнати бе изброил. Защо, за Бога, някой се чувстваше принуден да краде от склада? Явно не беше поради недостиг на храна.

— Ако Уилоу не дойде до няколко минути, ще се кача горе и ще я доведа. А Буниън може да намери Куестър, където и да е…

В същото време вратата се разтвори в края на залата, която започваше от по-ниския отвор в портите на двореца, и Куестър Тюс се появи.

— Този път чашата преля, просто преля! — гневно заяви той.

Без да спира, Куестър закрачи към масата, като мърмореше толкова напористо, че присъстващите в трапезарията останаха втренчени в него. Придворният вълшебник бе облечен в своите неповторими сиви одежди, украсени с ярки цветни парчета плат; беше препасан през кръста с тъмночервен колан и имаше осанка на парцаливо плашило: висок и слаб, с развети коси и брада, сякаш направени от клечки и слама. Веднага се забелязваше, че той би могъл да бъде и по-добре облечен и спретнат поне що се отнася до нови одежди и подстрижка около ушите, както Бен се беше опитал да предложи неведнъж — но Куестър не виждаше смисъл да променя онова, с което се чувстваше удобно и така и не направи нищо. Той беше благ и любезен и не се поддаваше лесно на пристъпи на ярост. Затова беше много странно да го видиш толкова възбуден, колкото беше сега.

Куестър спря пред тях и отметна одеждите си назад, сякаш, за да се отърси от онова, което го измъчваше в тази чудесна лятна утрин.

— Той се върна! — оповести вълшебникът.

— Кой се върна? — попита Бен.

— Върна се и изобщо не се разкайва за това, което е направил! Няма и капчица срам у него, дори и капчица! Той е дошъл пред портите толкова дързък, простете, и съобщава, че е тук! — Лицето на Куестър почервеня, докато говореше и доби застрашително тъмночервен цвят. — Мислех, че го виждаме за последен път преди около двайсет години, но като в онази поговорка — черен гологан загубва ли се!