Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Лукас си спомни наскърбения звук, който беше издала — звук, който още го изпълваше със срам. Беше съжалявал за този момент цял живот и оттогава нито веднъж не бе докоснал майка си по-грубо, отколкото би докоснал розово листенце. Но сега тя кървеше отново. Заради него.
Лукас издърпа ръка от чичо си и братовчед си, отвори рязко задната врата, и се хвърли в тъмното нощно небе. Не го беше грижа накъде ще го отнесат ветровете.
2
Хелън си поемаше дъх на малки, задъхани глътки. Това бе петата поредна нощ, в която слизаше на едно и също място в Подземния свят, и знаеше, че колкото по-малко се движи, толкова по-бавно потъва в плаващите пясъци. Дори по-дълбокото дишане я караше да потъва по-дълбоко в ямата.
Удължаваше изтезанието, но просто не можеше да понесе мисълта да се дави отново в мръсотия. Плаващият пясък не беше чист. Беше натъпкан с мъртвите и разлагащи се тела на всичките си предишни жертви. Хелън чувстваше как плесенясващите останки на всевъзможни създания се блъскат в нея, докато пясъците я теглят бавно надолу. Миналата нощ ръката й се бе допряла до лице — човешко лице — някъде под мръсния пясък.
Мехурче газ се надигна на повърхността, разнасяйки смрадливо изпарение. Хелън повърна, неспособна да се владее. Когато най-накрая се удавеше, вонящата мръсотия щеше да нахлуе в носа й, в очите й, и да напълни устата й. Макар да беше потънала само до кръста, Хелън знаеше, че това предстои. Заплака. Не можеше да търпи повече.
— Какво друго мога да направя? — изпищя тя и потъна по-надолу.
Знаеше, че мятането насам-натам не върши работа, но може би поне този път щеше да стигне до сухите тръстики отстрани край езерцето и да успее да се вкопчи в тях, преди тежката тиня да я погълне. Зашляпа напред, но за всеки сантиметър напредък заплащаше със сантиметър дълбочина. Когато потъна до гърдите, бе принудена да спре да се движи. Тежестта на подвижните пясъци й изкарваше въздуха, като огромна тежест, отпускаща се върху гърдите й — сякаш я притискаше великанско коляно.
— Схващам, ясно? — изплака тя. — Докарвам се тук, като съм разстроена, когато заспивам. Но как се предполага да променя начина, по който се чувствам?
Плаващите пясъци стигаха до шията й. Хелън наклони глава назад и издаде брадичка напред, опитвайки се със силата на волята си да се издигне по-високо.
— Вече не мога да правя това сама — изрече тя към празното небе. — Имам нужда някой да ми помогне.
— Хелън! — провикна се плътен, непознат глас.
Хелън за пръв път чуваше друг глас в Подземния свят, и отначало предположи, че халюцинира. Лицето й още бе вдигнато нагоре, и тя не можеше да го помръдне, за да погледне, иначе щеше да бъде всмукана от пясъците.
— Протегни ръка към мен, ако можеш — каза младият човек с напрегнат глас, сякаш се бореше на ръба на ямата, да стигне до нея. — Хайде, опитай, мътните го взели! Подай ми ръка!
В този момент ушите й се напълниха, и тя вече не можеше да чуе какво й крещи той. Виждаше единствено златен проблясък — ярко блещукане, което пронизваше приглушената, унила светлина на Подземния свят като животоспасяващия лъч на фар. Хелън едва зърна остра брадичка и уста с пълни, изваяни устни на ръба на полезрението си. После, под повърхността на плаващите пясъци, почувства как една силна ръка улавя нейната и я дърпа.
Хелън се събуди в леглото си и залитна напред, тръскайки енергично тинята от ушите си. Тялото й още кипеше от адреналин, но тя се застави да остане съвсем неподвижна и да слуша.
Чу как Джери грачи дрезгаво долу в кухнята — пронизителен шум, подобен на вой на сирена, чието място беше по-скоро насред претъпкан дансинг, отколкото в уютния дом на Хелън в Нантъкет. Джери пееше. Е, в известен смисъл.
Изблик на облекчен смях изскочи от гърлото на Хелън. Беше си на сигурно място у дома, и този път не си беше счупила нищо, не се беше намушкала, нито се беше удавила в прогнилото тресавище. Някой я беше спасил.
Или си въобразяваше всичко?
Помисли си за плътния глас и топлата ръка, която я беше изтеглила от ямата. Лечители като Джейсън и Ариадна можеха да слизат духом покрай ръба на Подземния свят, но никой, с изключение на Хелън, не можеше действително да слезе там, докато тялото още беше свързано с душата. Предполагаше се, че е невъзможно. А Хелън бе слязла в Тартар — най-долното от всички подземни селения. Дори по-надолу в Подземния свят, отколкото самото царство на Хадес. Дори най-силните Лечители не се бяха доближавали до него. Нима имаше толкова отчаяна нужда от помощ, че беше получила халюцинации?