Споделен живот

— Защо аз?

Поли вдига поглед над ръба на вестника.

— По подразбиране — отговаря той и е прав.

Жена му го напусна преди две години заради виолончелист, който минаваше през Провидънс на турне със симфоничния оркестър; Ред е толкова заклет ерген, че няма да разпознае една дама дори и под носа си. От друга страна със Сара сме женени от двайсет години.

Ред поставя пред мен чиния, а аз започвам да говоря.

— Жените — подхващам — не са чак толкова различни от голям огън на открито.

Поли захвърля вестника и издюдюква.

— Ето го: таото на капитан Фиццжералд.

Не му обръщам внимание.

— Огънят е красив, нали? Когато гори, не можеш да откъснеш поглед от него. Съумееш ли да го овладееш, ще ти дава светлина и топлина. Само ако го изпуснеш от контрол, ще трябва да минеш в офанзива.

— Това, което се опитва да ти каже капитанът — помага ми Поли — е, че трябва да държиш гаджето си далеч от насрещния вятър. Хей, Ред, имаш ли пармезан?

Сядаме на втората ми вечеря, което обикновено означава, че звънците ще забият след минути. Борбата с огъня е свят, управляван от закона на Мърфи: кризата възниква, когато най-малко можеш да си я позволиш.

— Хей, Фиц, спомняш ли си последния мъртвец, дето се заклещи? — пита Поли. — Когато бяхме доброволци?

Господи, да. Двеста и петдесет килограмов мъж, издъхнал от сърдечна недостатъчност в леглото си. От погребалния дом не успяха да свалят тялото по стълбите и повикаха пожарникарите.

— Въжета и скрипци — припомням си на глас.

— Трябваше да го кремират, но беше прекалено огромен… — ухилва се Поли. — Кълна се в Бога и в душата на майка си в рая, вместо това трябваше да го занесат при ветеринарите.

Цезар го поглежда и примигва.

— Защо?

— Как според теб се отървават от мъртвите коне, Айнщайн?

Цезар събира две и две и очите му се разширяват.

— Без майтап? — пита, замисля се и бутва настрана чинията със спагети с болонски сос на Ред.

— Кого смятате, че ще помолят да почисти комина на медицинското училище? — пита Ред.

— Нещастните копелета от Администрацията на сигурността и здравето — отвръща Поли.

— Десет кинта, че ще позвънят тук и ще ни кажат, че е наша работа.

— Никъде няма да се обадят — намесвам се, — защото няма да има какво да се разчиства. Огънят гореше прекалено силно.

— Е, добре, поне знаем, че този път не става дума за палеж — измърморва Поли.

През последния месец имаме серия от пожари, подпалени умишлено. Винаги се разбира — има или следи от разливане на запалителна течност, или многобройни точки на избухване, или дим, който е черен, или необичайно съсредоточаване на огъня на едно място. Който и да го прави, е умен — на няколко места причинителите на пожара са сложени под стълбите, за да ни отрежат достъпа до пламъците. Предумишлените пожари са опасни, защото не следват техниката, която използваме, за да се борим с тях. Предумишлените палежи са в сгради, които е най-вероятно да се срутят, докато сме в тях и се борим с пламъците.