Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Може би не съм се изразила съвсем точно относно това, което се случва с нея… с тигрицата ти… но, повярвай ми, нещо се случва.
След не повече от минута лицето му отново доби обичайното изражение. Да, типично за Джейсън: щом не може да смели новополучената информация, той просто я смотава някъде из дебрите на подсъзнанието си.
— Слушай, ти нали видя Хойт и момичето му снощи. След като тръгнали от бара, Хойт заседнал в канавката по пътя за Аркадия и трябвало да вървят пеша три километра, докато намерят телефон, защото умникът не се сетил да зареди батерията на мобилния си.
— Шегуваш се! — възкликнах аз като първа клюкарка. — Че как е вървяла три километра на висок ток?
Равновесието на Джейсън беше възстановено. Той ми сервира на тепсия последните градски клюки, после прие кока-колата, която му предложих, и накрая ме попита дали имам нужда от нещо.
— Да, имам — точно това смятах да го помоля, докато ми говореше. А колкото до новините, те вече ме бяха намерили под формата на неканени мисли от хорските глави.
— Ох, кой дявол ме караше да си предлагам услугите! — изстена той с престорен с престорен ужас. — Е, хайде, казвай.
— Трябват ми десет бутилки синтетична кръв и дрехи като за едър мъж — казах аз и той отново се ококори насреща ми.
Горкичкият Джейсън, заслужаваше да има за сестра някоя глупава кавгаджийка и куп племенници, които да му висят по крачолите и да го наричат „чичо Джейс“. Но вместо това имаше мен.
— Колко едър е този мъж и къде се намира в момента?
— Около метър и деветдесет е и в момента спи — отвърнах аз. — Предполагам, че е трийсет и четвърти размер в талията. С дълги крака и широки рамене — трябваше да погледна етикета на джинсите му, които все още се намираха в сушилнята на верандата.
— Какъв тип дрехи?
— Работни дрехи.
— Познавам ли го?
— Познаваш ли ме? — обади се дълбок глас.
Джейсън подскочи от мястото си и рязко се завъртя, сякаш очакваше да го нападнат. Великолепни рефлекси имаше брат ми, не може да му се отрече. Само че Ерик изобщо не изглеждаше заплашително — доколкото това би могло да се каже за вампир с неговите размери. Послушно беше облякъл кафявия плюшен халат, който му оставих в спалнята. Бях го купила специално за Бил и щом го видях върху тялото на друг мъж, сърцето ми се сви от болка. Но все пак трябваше да разсъждавам практично; Ерик не можеше да се мотае из къщи по червени бикини — или поне не в присъствието на брат ми.
Джейсън се оцъкли насреща му, а после измести шокирания си поглед върху мен.
— Това най-новият ти мъж ли е, Суки? Ама че си чевръста! — не можех точно да преценя дали ми се възхищава, или е възмутен от мен. Джейсън все още не проумяваше, че мъжът пред него е мъртъв. А аз все не мога да проумея кака е възможно болшинството от хората да не забелязват толкова очевидни неща. — И аз трябва да го снабдя с дрехи, така ли?
— Да. Ризата му пострада снощи, а джинсите му са много мръсни.
— Няма ли да ни запознаеш?
Поех дълбоко въздух. Искаше ми се Джейсън изобщо да не беше видял Ерик.
— Предпочитам да не го правя — признах аз.
Само че моята искреност не срещна разбиране у мъжете. Джейсън изглеждаше наранен, а вампирът — обиден.
— Ерик — представи се той и протегна ръка към брат ми.
— Джейсън Стакхаус, брат на тази невъзпитана дама — отвърна Джейсън.
Те се здрависаха, а аз изпитах непреодолимо желание да им извия вратовете. И на двамата.
— Предполагам, че съществува причина, поради която не можете да излезете и да му купите дрехи — каза Джейсън.
— Да, основателна причина — отвърнах аз. — Освен това има още поне двайсет основателни причини, поради които ти трябва да забравиш, че изобщо си виждал този мъж.
— В опасност ли си? — тревожно попита Джейсън.
— Все още не — успокоих го аз.
— С пръст да я пипнеш, ще ти направя живота ад — каза брат ми Джейсън на вампира Ерик.
— Не съм и очаквал нещо друго — отвърна Ерик. — Но след като си толкова откровен с мен, и аз ще бъда откровен с теб. Мисля, че трябва да се погрижиш за прехраната на сестра си и да я вземеш под твоя покрив, за да я закриляш по-добре.
Джейсън се втренчи в него със зяпнала уста, а аз трябваше да покрия моята, за да не прихна да се смея. Развитието на ситуацията надхвърляше най-смелите ми очаквания.