Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Десет бутилки кръв и един кат дрехи, нали така? — попита ме Джейсън. По промяната в тона му разбрах, че най-после е проумял истинската същност на Ерик.
— Точно така. В магазините за алкохол продават и кръв. А дрехите можеш да вземеш от „Уолмарт“ — Ерик обикновено носеше джинси и тениски, и слава богу, защото друго не можех да си позволя. — О, да, ще му трябват и обувки.
Джейсън се изправи до Ерик и постави ходилото си плътно до неговото. Щом се ориентира в размера, той възхитено подсвирна, а вампирът подскочи от изненада.
— Големи крака — намигна ми той. — И какво, има ли нещо вярно в поговорката?
Усмихнах му се. Опитваше се да разведри обстановката.
— Може и да не ми повярваш, но не знам.
— Наистина е трудно за вярване… Както и да е, аз по-добре да тръгвам — рече Джейсън и кимна на Ерик. Няколко секунди по-късно, съдейки по шума, пикапът му вече се отдалечаваше с бясна скорост по завоите на алеята ми през тъмната гора.
— Извинявай, че се появих в негово присъствие — колебливо каза Ерик. — Усетих нежеланието ти да ни запознаеш — той се приближи до огъня. Отстрани изглеждаше като човек, който се наслаждава на топлината.
— Присъствието ти тук изобщо не ме притеснява — опитах се да му обясня аз. — Просто усещам, че си затънал в проблеми, и не искам да забърквам и брат ми в тях.
— Той единствения ти брат ли е?
— Да. Родителите ми починаха, баба ми — също. Джейсън е единствения ми близък, ако не броим една братовчедка, която се друса от години. Изгубена душа…
— Не бъди толкова тъжна — безпомощно каза той с печално изражение на лицето.
— Добре съм — отвърнах аз, като се постарах да придам на гласа си безразличие и една-две нотки бодрост.
— Пила си от кръвта ми — каза той.
О! Замръзнах на мястото си и дори спрях да дишам.
— Не бих могъл да знам как се чувстваш, ако не си пила от кръвта ми — обясни той. — Ние… с теб… имали ли сме любовни отношения?
Много симпатична формулировка наистина. Ерик обикновено демонстрираше твърда англосаксонска позиция по отношение на секса.
— Не — припряно отвърнах аз. И казвах самата истина, макар и не цялата. Ако не ни бяха прекъснали навреме — слава богу, — истината щеше да е различна. От друга страна, аз не съм омъжена. Имам своите моментни слабости. Той е великолепен мъж. Какво повече да кажа?
Но той продължаваше да ме гледа напрегнато и аз усетих как се изчервявам.
— Това не е халатът на брат ти.
Ох, да ме се не види! Вперих поглед в огъня, сякаш чаках пламъците да ми напишат отговора.
— Чий е този халат?
— На Бил — отвърнах аз. Дотук добре.
— Той твой любовник ли е?
Кимнах.
— Беше — добавих, за да бъда напълно откровена.
— Той мой приятел ли е?
Замислих се.
— Ами, не точно. Той живее в района на който ти си главатар. Окръг 5.
Отново започнах да се реша и осъзнах, че косата ми е напълно суха. Беше се наелектризирала и залепваше по четката. Ефектът изглеждаше много забавно в огледалото над камината и аз се усмихнах. Виждах и отражението на Ерик. Нямам представа защо се разпространяват слухове, че вампирите не могат да бъдат видени в огледало. А от Ерик определено имаше какво да се види. Висок, с разтворен халат… Затворих очи.
— Имаш ли нужда от нещо? — тревожно попита Ерик.
Да. Имам. От повечко самообладание.
— Нищо ми няма — отвърнах аз, стараейки се да не скърцам със зъби. — Приятелите ти ще дойдат скоро. Джинсите ти са в сушилнята, а Джейсън би трябвало да донесе дрехи всеки момент.
— Приятелите ми?
— Добре де, вампирите, които работят за теб. Предполагам, че Пам се брои за приятел. За Чоу не знам.
— Суки, къде работя аз? Коя е Пам?
Разговорът ни ставаше все по-труден. Опитах се да обясня на Ерик какъв пост заема, че е собственик на „Вамптазия“ и че има и други бизнес интереси, но, честно казано, самата аз не разполагах с нужната информация за цялостен брифинг.
— Ти също не си съвсем наясно с какво се занимавам — отбеляза Ерик.
— Ами… ходя във „Вамптазия“ само когато Бил ме заведе, а той ме води там само когато ти искаш да ме принудиш да свърша нещо — ударих се с четката по челото. Ама че глупачка!
— Как бих могъл да те принудя да свършиш нещо? Мога ли да ползвам четката ти? — попита той. Изглеждаше доста мрачен и умислен.