Ангел на мрака

И каква история бе това!

Майката на София, Кристина, бе наркоманка и понякога проституираше. Бе неспособна да се грижи за децата си, както и за самата себе си. Но животът й невинаги е бил такъв. Кристина Баста израснала в страхотно богатство, първо в Мароко, а после в Париж, където родителите й я изпратили в изискан пансион за момичета. Висока и нежна като газела, с кремава кожа и меки кафяви очи, наследени от баба й Мириам, Кристина бързо привлякла вниманието на парижките моделиери. На шестнайсетгодишна възраст тя вече работела като модел. На осемнайсет живеела в Ню Йорк заедно с още три момичета от агенцията и се наслаждавала на милионите удоволствия, които градът предлагал.

Провалът на Кристина Баста бил светкавичен и катастрофален. Първо кокаин, после хероин. На двайсет години, след като не се явила на поредната работа, Кристина била изритана от модната агенция. Вече отчуждена от семейството си и прекалено горда, за да поиска помощ, тя се обърнала към „гаджета“, които да плащат за зловещата й пристрастеност. Всъщност това били сводници и търговци на дрога, които я завлекли още по-дълбоко в ада.

София и близначката й Ела бяха резултат на третата бременност на Кристина. Тя се опитала да абортира, както правела и преди, но процедурата се объркала и двете бебета оцелели. Родени в клиника в Харлем и изоставени от майка си още същата нощ, близначките Баста прекарали няколко кратки седмици заедно, преди Ела, по-красивото бебе, да бъде осиновено от местен лекар и съпругата му. И тогава София започнала живота си така, както щяла да го продължи — сама.

Но не съвсем.

Когато шестгодишната София живееше в сиропиталище „Сейнт Мери“ в Бруклин, персоналът на дома научил чрез известна адвокатска кантора, че майката на София починала. Кристина оставила малко завещание на дъщерите си. Но тъй като лекарят и семейството му се преместили да живеят другаде и Ела била с тях, било решено, че София ще получи наследството.

— Не е много — обяснил адвокатът за разочарование на персонала в сиропиталището. — Но може да има сантиментална стойност, когато детето порасне. София ще получи една много стара книга и писмо.

Книгата разказваше любовната история на Мириам и Джибрил и няколко години по-късно София и Франки щяха да прекарат много щастливи часове с нея. Писмото беше от майката на София и в него тя обясняваше, че книгата не е легенда, а истинската история на една от бабите й, реликва от минало, което София никога не бе познавала. Освен това писмото описваше обстоятелствата на раждането й.

Франки прочете писмото още когато бяха тийнейджъри. Той бе единственият, на когото София се доверяваше. Франки разбра, че книгата и писмото промениха живота на осиротялата София. В една нощ тя се превърна от нищожество, от нежеланото дете на проститутка и сводника й, в мароканска принцеса, трагично разделена от красивата си близначка. Разбира се, останалите деца в сиропиталището й се подиграваха и твърдяха, че книгата е абсолютна дивотия и тя няма близначка, нито екзотичен кралски произход. Но Франки й помогна да се справи със завистта и подигравките им. Той беше нейната скала и спасение, единственият й приятел, а книгата стана най-ценната й вещ.