Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Дани неволно повдигна вежди.
Анджела Джейкс се засмя. Звукът бе топъл, мелодичен и гладък, като мед, потичащ от лъжица.
— Изглеждате изпълнен със съмнения, детектив. Но наистина, какво, за бога, бих могла да правя с четиристотин милиона долара? Обичам да рисувам и да се разхождам из каньоните. За тези неща не ми трябват милиони. Много по-добре е парите да отидат при хора, които наистина се нуждаят от тях и могат да ги използват. В известно отношение това ме кара да мисля, че случилото се не е съвсем напразно.
Тя отново сведе очи към ръцете си и Дани забеляза, че се опитва да спре сълзите си. Инстинктивно, той протегна ръка и я сложи върху нейната. Срамуваше се да го признае, но интимността му се стори прекрасна.
— Какво, по дяволите, става?
Дани подскочи. Гласът на Лайл Реналто съсипа омаята като камък, разбил предното стъкло на кола.
— Какво правите тук? — попита хладно адвокатът.
Красивите черти на застаналия до вратата мъж бяха изкривени в гневна гримаса, а раменете му — наведени заплашително напред. Носеше почти същия костюм като в болницата и светлосиня копринена вратовръзка, която отиваше на очите му. Дани си помисли, че никога преди не бе виждал някого с по-голямо неудоволствие.
— Провеждам полицейски разпит — студено отговори Макгуайър. — А както обикновено, господин Реналто, вие ме прекъсвате. Мога ли да попитам вие какво правите тук?
— Лесен въпрос — изсмя се Реналто. — Живея тук. Ангелчето не ви ли каза?
Дани се завъртя към Анджела.
— Той ли е приятелят, при когото ще живеете? Не го споменахте.
Тя сви рамене.
— Не ме попитахте. Лайл беше достатъчно любезен да ми предложи място, където да отседна, докато се съвзема. Както ви казах, той бе страхотна подкрепа за мен във всичко това.
Лайл Реналто каза грубо:
— Ако вече сте свършили да тормозите госпожа Джейкс, детектив, с удоволствие ще ви изпратя.
— Детектив Макгуайър не ме тормози — възрази Анджела. — Безукорно учтив е.
— Хм — неубедено изсумтя Реналто.
Дани не му обърна внимание и заговори отново:
— Имам още един въпрос към вас, госпожо Джейкс. Стига да нямате нищо против, разбира се. Споменахте, че сте се запознали с господин Джейкс на курс по изобразително изкуство.
— Точно така.
— Мога ли да попитам как се казвахте по онова време?
Анджела погледна нервно към адвоката.
— Как се казвах? Не разбирам.
— Моминското ви име — обясни Дани. — Преди да се омъжите за господин Джейкс.
— А! — възкликна тя с видимо облекчение. — Зачудих се за момент какво имате предвид — каза и се взря в детектива с шоколадовите си очи за трети и последен път. — Райман. Моминското ми име е Райман.
Стаята беше малка, мизерна и предизвикваше клаустрофобия, а от миризмата на отдавна доставена китайска храна можеше да ти се завие свят. Детектив Хенинг си помисли, че кражбата на произведения на изкуството не е чак толкова процъфтяващ бизнес както го изкарваха медиите.
Роуг Линдемайър, продавач на крадени предмети и полицейски информатор, живееше в порутена едноетажна къща на една от бедните улички във Венис между авеню „Оушън“ и плажа. Няколко пресечки на север къщичките от двайсетте години, същите като тази на Линдемайър, бяха ремонтирани от юпитата и сега се продаваха за седемстотин хиляди и повече. Но не и тук. Това беше старият Венис Бийч: беден и мизерен. „Изложбената зала“ на Роуг беше мърлява и окаяна като квартирата на наркоман.
— И? Виждал ли си някоя от тях?
Хенинг наблюдаваше нетърпеливо как Линдемайър преглежда снимките на миниатюрите, направени от застрахователната компания. Продавачът приличаше на мъдър хобит в средата на петдесетте години, с пожълтели от тютюн пръсти. Оставяше мазни отпечатъци по всички снимки.
— И какво струва за теб тази информация? — попита той.
Младият детектив извади две двайсетачки и го погледна мрачно.
Линдемайър изсумтя.
— А, не. Искам стотачка.
— Шейсет и няма да те заключа за изнудване.
— Добре.
По-възрастният мъж алчно натъпка парите в джоба си и върна на детектива омазаните снимки.
— Е? — повтори Хенинг. — Виждал ли си миниатюрите на черния пазар или не?
— Не.
— Това ли е всичко? Не? Нямаш ли друга информация за мен?
Линдемайър сви рамене.