Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
София се ужаси.
— Не! Разбира се, че не. По-скоро бих умряла. Как можеш да ми задаваш подобен въпрос?
— Наистина ли би предпочела да умреш?
Той се вторачи в нея с напрегнат поглед, какъвто никога преди не бе виждала. София се замисли, преди да отговори, после кимна утвърдително, защото това бе истината. Не би могла да живее, ако предаде Франки. Той бе нейният живот, въздухът й.
— Добре — каза Франки. — В такъв случай, има един мъж, с когото искам да се запознаеш. Много важен човек.
Той бавно пъхна ръка между краката й и София изстена безпомощно. Толкова отдавна не я бе докосвал. Моля те, моля те, не спирай. Но Франки спря, отдръпна ръката си и сложи пръст на устните й. Тя бе готова да се разплаче.
— Искам да си мила с този човек. Да направиш всичко, което ти кажа. Дори да ти е трудно.
— Разбира се, скъпи — съгласи се тя и се протегна към него. — Знаеш, че ще направя всичко за теб. Но какво имаш предвид?
— Не се тревожи за това отсега. Ще уредя всичко. Ти просто ще следваш указанията ми.
Франки се претърколи отгоре й. За изненада на София очевидно бе възбуден. Проникна в нея, тласна няколко пъти и свърши почти веднага.
Известно време никой от двамата не проговори. После София попита тихо:
— Как се казва този човек?
— А?
— Този, с когото искаш да се запозная. Как се казва?
Франки се усмихна в тъмното.
— Джейкс. Името му е Андрю Джейкс.
5.
Лион, Франция, 2006
Мат Дейли погледна часовника си. Беше прекарал последния половин час седнал на неудобно канапе в мрачна чакалня в главния офис на Интерпол в Лион. Сградата, която се издигаше над кей „Шарл дьо Гол“, бе храм на грозната функционалност, място, построено от бюрократи за бюрократи. Еротичният сън на аналитика на данни, помисли си Мат, забелязал пълното отсъствие на картини или поне на пъстри килими или вази с цветя из службата. Нищо чудно, че персоналът изглеждаше депресиран.
Но пък преценката му се основаваше на наблюдение само върху двама души. Единият бе киселият млад французин, който му издаде пропуска и го заведе до кабинета на човека, заради когото бе пропътувал половината свят. Другият бе секретарката, чиито груби черти излъчваха не повече топлина от сибирска ядрена зима.
— Мислите ли, че ще се забави дълго? — попита я Мат.
Жената сви рамене презрително и се завъртя към компютъра.
Мат се замисли за баща си. Хари Дейли никога не бе идвал във Франция, но винаги се бе възхищавал на французойките заради чара и сексапила им. Ако беше видял тази Роза Клеб6, илюзиите му веднага щяха да бъдат разбити.
Мисълта за баща му накара Мат да се усмихне.
Ако не беше Хари Дейли, той нямаше да седи тук.
Хари Дейли беше прекрасен баща и още по-добър съпруг. Хари и Мери, майката на Мат, бяха женени в продължение на четиридесет години и бяха всичко един за друг. На погребението на баща му миналата година безброй приятели застанаха до гроба му и споделиха спомените си за човека, когото Мат и сестра му Клеър обичаха откак се помнеха.
По време на церемонията Мат се разкикоти неудържимо, когато думите на хърватския поп „Нека да почива в мир“ прозвучаха точно като „Нека да почива в пикня“7. Като се имаше предвид, че Хари бе починал от рак на пикочния мехур, това се стори адски смешно на Мат и сестра му.
Ракел, елегантната южноамериканска съпруга на Мат, не разбра хумора.
— Мили боже — изсъска тя в ухото му, — какво ти става? Нямаш ли уважение? Това е погребението на баща ти.
— Стига, скъпа. „Нека да почива в пикня“. Това е смешно. Татко щеше да види хумора. Представи си какво би направил Джери Сайнфелд с подобна реплика.
Ракел го сряза злобно:
— Но ти не си Джери Сайнфелд, скъпи.
Заболя го, защото това си беше истината. Мат Дейли бе комедиен писател, но през последните години нямаше голям успех. Хубав по момчешки небрежен начин, с гъста, рошава руса коса и ябълковозелени очи, най-отличителната му черта бе заразителната му усмивка. В началото на връзката им Ракел бе привлечена от чувството му за хумор и бе поласкана, когато забавни инциденти от живота им заедно се прокрадваха в хитовото телевизионно шоу, за което Мат работеше тогава. Но след осем години интересът й се изчерпа заедно с надеждата, че хонорарите на Мат щяха да им осигурят бляскавия холивудски живот, за който Ракел копнееше. Сега той работеше за кабелна телевизия, което плащаше сметките им, но не достигаше за по-изисканите неща в живота.
6
Героиня от „От Русия с любов“ на Флеминг. — Б.пр.
7
Peace — мир, и piss — пикня, звучат сходно на английски. — Б.пр.