Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„Естествено, че Скоти Макнаб има опит! Сигурен съм, че подобни инциденти са рутина за добрия стар Скоти!“
— Първо да отцепим района — разпореди се генерал Нейлър. — След това повикай линейка. Да откарат тялото на сержанта в болницата. Осигури знаме… Не, екипът от линейката да осигури знаме. Покрийте тялото с националния флаг, преди да го преместят. От този момент нататък осигурете ескорт. Разбра ли ме?
— Да, господине.
— Така устройва ли ви, майор Кастило?
— Да, господине, много ви благодаря.
— Нуждаете ли се от нещо друго?
— Не, господине.
— Тогава ще пробвам да се свържа с генерал Макнаб по обезопасена линия — заяви Нейлър.
Тръгна към вратата и се обърна.
— Ако е необходимо да го кажа, ще го кажа. Сигурен съм, че всички сте изпълнили дълга си така, както го разбирате. Не е нужно да ви казвам колко се радвам, че има една-единствена жертва.
Той излезе навън, без да изчака отговор.
II
ЕДНО
Овалният кабинет
Белият дом „Пенсилвания Авеню“ 1600,
Сз Вашингтон, Окръг Колумбия
8:25, 1 Август 2005
Президентът на САЩ седеше зад бюрото. Срещу него, до държавния секретар Натали Кохън, се бе настанил посланик Чарлс У. Монтвейл. Секретарят на Вътрешна сигурност бе седнал на съседното канапе.
Майор К. Г. Кастило, облечен в цивилни дрехи, се бе изпънал пред бюрото на президента.
„Прилича на ученик, застанал пред директора, за да го смъмрят“, мислеше си секретар Хол.
През последните десет минути Кастило докладваше за събитията след последната си среща с президента в Билокси, Мисисипи, на борда на „Еър Форс едно“ — когато президентът бе издал указа си, който изпрати Чарли в Европа, а след това в имението „Шангри-Ла“.
— Кацнахме в „Макдил“, господин президент — завърши Кастило, — и предадохме тленните останки на сержант Кранц на Централното командване, след това дойдохме тук. Заведох всички участници в операцията в апартамента си и им наредих да не споменават и дума, преди да ви докладвам, така че те ще останат в хотела, докато се върна.
— И полковник Торине ли? — попита президентът на Съединените щати. — И братовчед ти ли? Как реагираха на този домашен арест?
— Полковник Торине е наясно с положението, господине. Не се наложи да му нареждам… А Фернандо, братовчед ми, проявява разбиране.
— Това ли е всичко, Кастило? — попита президентът.
— Има още нещо, господине.
— Слушам те.
— Хауърд Кенеди беше на летище „Хорхе Нюбъри“, когато се върнахме от имението. Господин Юнг го видя.
— Агентът от ФБР ли?
— Кой е бил там? — попита посланик Монтвейл.
— Хауърд Кенеди… — започна Кастило.
— За когото се предполага, че работи за Александър Певснер — уточни сухо президентът.
— Руският гангстер ли? — ахна Монтвейл.
И Кастило, и президентът кимнаха.
— Аз май нещо не разбирам — намръщи се посланикът.
Президентът махна с ръка, за да даде знак на Кастило да му разкаже.
Кохън и Хол, запознати с историята, се спогледаха и размениха усмивки. На Монтвейл чутото нямаше никак да му хареса.
— Господине, стигнахме до споразумение с господин Певснер — започна Кастило.
— „Ние“ ли? — прекъсна го Монтвейл. — Какво трябва да означава това „Ние“? Ти и кой още? Какво е това споразумение? Нямам търпение да чуя.
— „Ние“ означава майор Кастило и твоят президент, Чарлс. Остави Чарли да довърши разказа си — настоя президентът.
— Той ни помогна много да отрием откраднатия „727“, господин посланик — обясни Кастило.
Американски „Боинг 727“ бе изчезнал от Луадна, Ангола, на 23 май 2005 година, а след като „нашата огромна и безобразно скъпа разузнавателна общност“, както се бе изразил президентът, не бе успяла да открие кой е извършил кражбата, защо и къде е липсващият самолет, президентът едва не бе загубил и търпение, и самообладание.
Беше изпратил Кастило, по онова време изпълнителен асистент на секретаря на Вътрешна сигурност, в Ангола със заповед да открие всичко, което ЦРУ, ФБР, Агенцията за борба с наркотиците и Държавният департамент — и всички останали членове на разузнавателната общност — бяха разбрали за откраднатия самолет, и бе наредил на Чарли да му докладва лично.
Кастило бе направил нещо повече. Не само че бе разбрал кой е откраднал самолета — никому неизвестна група сомалийски терористи — и какво имали намерение да направят с него — да го блъснат в „Либърти Бел“6 във Филаделфия — ами бе открил самолетът в Коста Рика, откъдето е щял да се отправи за Филаделфия. С помощта на екип от „Делта Форс“, изтеглен от Форт Браг, той бе откраднал самолета от терористите и заедно с пилота, полковник Джейк Торине, го бяха върнали във военновъздушна база „Макдил“.
6
Либърти Бел — Камбаната на свободата, възвестила на гражданите за първото публично прочитане на Декларацията за независимост на 8 юли 1776 година — Б.пр.)