Игрите на Палача [bg]

Шефът на Крипо и Килмара говореха по специалната линия.

Килмара беше разтревожен:

— Няма ли някакъв друг начин? Хюго вече не е на двайсет. С възрастта рефлексите стават по-бавни.

— Това е негова идея — каза Шефът. — Знаеш какво се случи, когато влязохме по обичайния начин, имам предвид „Мюри“. Дадохме жертви. Хюго смята, че при успешно влизане, ще сме спечелили битката наполовина. Ако Балак е там, то заради собствената си безопасност няма да може да пусне в действие хитрите си трикове и тогава задържането му ще е въпрос на рутина.

— Ами ако Балак не е сам?

— Фицдуейн няма да направи нищо, преди да е задействал насочения взрив. Освен това има заложени и гранати с паралитичен газ. Това би трябвало да му осигури достатъчно време и да ни помогне да стигнем до него бързо. Предвидили сме най-добрите си хора за тази операция.

— Бих искал да можехте да изкарате Балак от леговището му — каза Килмара. — Един Бог знае какво има в склада си.

— Ще се опитаме. Примамката ще е картината, която Паулус ще занесе. Ако Балак се хване, тогава дори няма да се наложи Фицдуейн да взема участие в арестуването му. Но ако не се съгласи, то ще трябва да действаме по план „Б“. Смяташ ли, че Фицдуейн ще се справи?

Килмара въздъхна:

— Той е достатъчно добър, но въпреки това, тая работа не ми харесва. Чувствам се отговорен за него.

— Съгласен съм, но погледни нещата от този ъгъл — та ние нямаме избор. Балак ще подуши ченге от един километър, независимо кого ще пратим. Фицдуейн ще може да влезе, без да събужда подозрение. А оттам нататък ще трябва само да стискаме палци.

— Я ми кажи нещо повече за въпросния Паулус — попита Килмара. — Нали той е имал връзка с Балак. Откъде да сме сигурни, че няма да ни издаде? Ако това стане, Хюго е мъртъв.