Игрите на Палача [bg]

Фицдуейн се намеси:

— Можете ли да опишете стаите, където сте били?

— Имаше няколко такива стаи. Всички бяха обзаведени еднакво с пурпурночервени стени, черни копринени завеси и мирис на тамян. Понякога ние носехме маски, а друг път тези, които водеше.

— Разкажете ни по-подробно за жертвоприношенията — каза Мечката. — Споменахте, че имало мними жертвоприношения на хора.

— Идеята бе, жертвата да умре, когато се достигне оргазъм. Ерика много го харесваше. Тя имаше един масивен нож с широко острие и много обичаше да го размахва. Вземаше котка и точно във върховия момент я убиваше и целият ме обливаше в кръв — чу се звук на погнуса, рязко прекъснат от пауза при редактирането.

Шефът направи знак на Фицдуейн да спре касетофона. Личеше си, че чутото го е разтърсило.

— И после са започнали с хора — каза той. — Направо ми се гади. Има ли още много?

— Не — каза Мечката, — ще ви го предам накратко, ако искате.

Шефът се замисли. След около почти минута той вдигна поглед към Мечката:

— Всичко съвпада. Толкова е гадно… перверзно и демонично.

— После го попитахме за ножа — каза Мечката. — Балак казал на Паулус, че са му го правили по поръчка. Бил е копие на ритуален нож за жертвоприношения, използван от езически култ в Ирландия. Видял го е в някаква книга и много му е харесал. Очевидно притежава цяла библиотека с порнографски материали, брошури за черна магия и тъмната страна на човешкото поведение. Използва ги, за да си организира игрите. Най-важните правила са записани в една книга, която нарича Магическата.

— Това е книга с напътствия по черна магия, нали? — намеси се Кершдорф. — Преди години имаше подобен случай, където се оказа, че черномагьосничеството е пак сексуално мотивирано.

— Кой друг, освен Балак, Ерика и децата е бил замесен? — попита Шефът. — Имало ли е друг човек или само той е бил резервата от отбора на възрастните?

— Имало е и други — каза Мечката, — но винаги са били с маски. Паулус смята, че е разпознал някои от тях по гласовете — Мечката подаде един списък с имена, на Шефа, който поклати глава. Не беше много изненадан, че вижда името на един посланик, но останалите бяха все хора от управляващите среди.

— Понякога е имало и млади проституиращи мъже — каза Мечката. — Спомена няколко, но само с малките им имена. Единият от тях се е казвал Клаус — описанието съвпада, бил е Клаус Миндер. На един друг му викали Маймуната. Тъй като е знаел, че Клаус и Маймуната вършат едно, и също, Айво е притиснал Маймуната и явно се е поувлякъл при опитите си да го накара да си развърже езика. Айво се е опитвал да намери убиеца на Клаус Миндер — горкото момче. Всъщност Сър Айво. Разбрал е твърде много неща и това го уби.

— Хайни — каза Шефът, — наистина смятам, че чухме достатъчно. Въпросът е как да заловим този психопат, без да рискуваме живота на хората си?