Игрите на Палача [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хипопо
- ISBN: 954-619-009-8
- Переводчик: Илка Дюлгерова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:
Чу се смях.
— Имаме плана на ателието на Балак, но ако вземем предвид това, което знаем за него, вероятно във вътрешността на сградата са направени промени. Един Бог знае какви изненади е сложил в стените. Ето защо е изключително важно да го неутрализираме, преди да е напуснал главното си ателие — това е голямата стая на приземния етаж, където се влиза направо от главния вход и където той си е устроил ателие и приемна. За късмет, понеже той посреща гости по обяд от дванайсет до два, ние знаем какво представлява то — той посочи чертежа зад себе си. — Балак има навика да не се свързва с никого до обяд, ако не се смята телефона, но дори и тогава обикновено отговаря телефонният му секретар. След това той приема приятели, които идват по различно време, но най-късно до два, когато отново се заключва сам. Това е съвсем приемлив навик за един художник и много удобен за един терорист.
Хер Фицдуейн, който на няколко пъти се е отбивал при него за обяд твърди, че обикновено гостите се появяват не по-рано от дванайсет и двайсет. Ето защо смятаме да приключим с всичко до тогава. Не желаем невинни граждани да попаднат в престрелката.
Сега нека да повторим последователността на действията ни. Първо — веднага след дванадесет Паулус фон Бек пристига с камиона за доставки, носейки картината, която е поставена в сандък. С него ще има двама носачи. Ако имаме късмет, може да ги пуснат да влязат в ателието и те ще задържат Балак веднага. По-вероятно е обаче, учтиво да ги помолят да оставят картината след първата входна врата. Не забравяйте, че той има много добра предохранителна система включваща три врати, които могат да се отварят само, ако другите две са затворени. Това е някакъв вид въздушна ключалка и обикновено се използва в сгради, които се нуждаят от силна охрана. Подобна преграда трудно може да се премине, защото и трите врати са от стомана. Всъщност, точно това ни подтикна към идеята за Троянския кон.
Второ — няколко минути след Паулус ще се появи и Фицдуейн. Ако Балак не позволи на носачите да влязат, както предполагаме, че ще стане, тогава Фицдуейн ще предложи на Паулус да му помогне да внесат сандъка. Двамата ще го вкарат в студиото и ще го подпрат на стената. Според Паулус, в ателието имало едно място, където Балак закачал картините, които ще оценява — нещо във връзка със светлината — което е отбелязано на диаграмата ето тук.
Трето — сега вече навлизаме в решаващата фаза, но на Фицдуейн се пада задачата да неутрализира Балак и взриви насочения експлозив. След което нахлуваме ние и моментално поставяме Балак под арест. Някакви въпроси?
Заместник-командирът на атакуващия отряд попита:
— Паулус ще бъде ли въоръжен?
— Не — каза Мечката. — На времето е бил в близки взаимоотношения с Балак. Едва ли е замесен в нещо сериозно, но предпочитаме да не рискуваме.
— Ами ако дойдат гостите преди хер Фицдуейн да е задействал взрива? — попита лейтенантът.
Мечката направи гримаса:
— Хер Фицдуейн ще трябва да не допуска такова нещо. Ще трябва да действа при първа възможност. Планът ни не е съвършен, но засега е най-добрият.
Имаше още въпроси и още доизясняване на различните точки на плана. Това, че момчетата от атакуващия отряд явно си разбираха от работата, поуспокои малко Фицдуейн, но така или иначе те щяха да са отвън, когато той започнеше да действа и за няколко жизненоважни секунди — според изчисленията между двайсет и трийсет — той щеше да е насаме с невъоръжения и несигурен Паулус и многократния убиец. Обядът не обещаваше да е забавен.
Въпросите и обясненията бяха приключили. Хората от атакуващия отряд се изнизаха покрай Фицдуейн, най-отзад вървеше командирът. Той подаде ръка на Фицдуейн.
— Хер Фицдуейн, моите хора и аз ви желаем късмет.
— Когато всичко свърши, ще пийнем заедно — каза Мечката, — аз черпя.
Фицдуейн се усмихна:
— Доста ще се изръсиш.
Командирът на отряда отдаде чест и излезе.
Паулус фон Бек надзираваше товаренето на сандъка с колажа на Пикасо. Притесняваше се не толкова за самата картина, макар и това да имаше значение, колкото за това дали Балак няма да забележи нещо необичайно в поведението на носачите. Полицаите с гащеризони не бяха свикнали да пренасят картина, която струваше два пъти повече от това, което можеха да припечелят от работата си за цял живот. Повториха всичко няколко пъти докато не започнаха да се движат и да действат като обучени носачи — или поне на пръв поглед.