Игрите на Палача [bg]

— Ето, видяхте ли — каза майорът.

— Докато един ден не взриви себе си — продължи Фицдуейн — и половината момчета от един елитен отряд. Оттогава не вярвам много-много на експлозивите. Предполагам, че едва ли ще искате да чуете последните му думи.

— Не — отговори майорът.

— Освен това нашата мишена много си пада по мини и разни други клопки, които да слага в стените и които лесно могат да се задействат от външен взрив. Трябва ни насочен взрив, който ще избие преградата и ще неутрализира всички заложени клопки.

Един камион бавно се приближи до тях. Отзад имаше нещо, което приличаше на правоъгълен сандък, голям колкото врата, но с дебелина петнайсет сантиметра. Камионът се изравни с тях и спря. От него изскочиха трима войника, развързаха сандъка, свалиха го и го облегнаха на тухлената стена на старо тренировъчно укрепление, на което имаше монтирана една бронирана метална плоча.

— Ако застанете пред сандъка, няма да ви се случи нищо — каза майорът, — но практиката изисква да се спазват правилата за безопасност.

Фицдуейн и Мечката не чакаха втора покана. Застанаха зад прикритието на наблюдателен бункер, който гледаше към сандъка под прав ъгъл. Към тях се присъединиха и войниците. Накрая дойде и майорът, без да бърза, сякаш, за да докаже вярата си в собствените си способности. Сложиха си стоманени шлемове. Фицдуейн се почувства като глупак.

Майорът държеше един малък радиопредавател с формата на химикалка.

— Запознати ли сте с принципа на действие на насочения или както някои го наричат, фокусирания взрив? — попита той.

Фицдуейн и Мечката кимнаха. Идеята за създаването на насочен взрив се породила от откритието, че силата на взрива може да бъде направлявана, като експлозивът се постави в контейнер с определена форма и отвор, откъдето да се освободи енергията. Пробивната сила ще търси освобождаване по пътя на най-малкото съпротивление, след което освобождаването ще продължи по инерция. В последствие този принцип бил доразвит и започнало използването на експлозиви във вид на лента, от която можели да се изрязват необходимите форми.

— Щях да съм по-спокоен, ако трябваше да се пробие само един вид материал — каза майорът. — Да беше само бронираната плоча, няма проблем, но когато се добави и друг материал, понякога се случват странни неща. В този случай зарядите са в задната част на сандъка. В центъра е поставен слой от кевлар, подсилен с керамични плочи. Не можем да използваме бронирани плочи, защото ще стане много тежко. Отпред сме оставили място за картина, както искате. Не е необходимо да се отваря целият сандък, за да се види картината, в противен случай ще стане доста неудобно. Затова отпред сме поставили вратички на панти.