Не казвай сбогом [bg]

— Да.

— Това не ми прилича много на сърдита жена, Ник — отбеляза тя. — Ейми влага цялото си старание да ти се извини, да предложи да започнете отначало, да ти покаже колко те обича: ти си блестящ, ти си умен.

— О, по дяволите!

— Ето, Ник, поредната ти невероятно странна реакция за невинен човек — отбеляза Бони. — Четем милите писма на съпругата ти, може би последните й думи, а ти всъщност се ядосваш. Още помня първата нощ: Ейми беше изчезнала, ти дойде тук, държахме те в тази стая четирийсет и пет минути, а ти изглеждаше… отегчен. Наблюдавахме те, а ти заспа.

— Това няма нищо общо — поде Танър.

— Опитвах се да запазя спокойствие.

— Наистина изглеждаше много спокоен — увери ме Бони. — През цялото време се държиш… неуместно. Без никаква проява на чувства, лекомислено.

— Просто съм такъв, не разбирате ли, студен. Каквото и да ми струва. Ейми го знае… Непрекъснато се оплакваше, че не проявявам достатъчно съпричастност, че се затварям в себе си, че не умея да се справям с трудните чувства — печал, вина. Знаела е, че ще изглеждам адски виновен… било е част от плана й. Не се тревожа за жена си, защото съм сигурен, че е жива! Мили боже! Говорете с Хилари Ханди! Говорете с Боби О’Хара. Аз се свързах с тях. Те ще ви кажат каква е.

— Говорихме с тях — осведоми ме Гилпин.

— И?

— Хилари Ханди е правила два опита за самоубийство в гимназията. Боби О’Хара два пъти е влизал в рехабилитационна клиника.

— Вероятно заради Ейми.

— Или защото и двамата са много неуравновесени и изтерзани от вина човешки същества — каза Бони. — Да се върнем на търсенето на съкровища.

— Целта на тези мили писъмца е да притъпят бдителността ми за известно време… — Усещах, че гласът ми секва. — Искала е да бъде сигурна, че ще отида на тези места, за да имате данни за присъствието ми навсякъде, където е подхвърлила фалшиви улики. Сериозно ви говоря — тази жена е драматизирала историята на собственото си убийство и се е наслаждавала на всяка проклета секунда.

Гилбърт преднамерено монотонно прочете на глас втората насочваща следа:

— Ти ме отвеждаш на онова място, разказваш ми за момчешките си приключения, облечен с оръфани джинси и шапка с козирка. Да си откраднем целувка… сякаш току-що сме се венчали.

— И твърдиш, че това е написано, за да те накара да отидеш в Ханибал, така ли? — попита Бони.

Кимнах.

— Никъде не се споменава Ханибал — отбеляза тя. — Дори не се намеква за града.

— Шапката с козирка, това е стара шега помежду ни за…

— О, ваша шега! — възкликна Гилпин.

— Ами следващата следа за малката кафява къща? — попита Бони.