![Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/6/ne-kazvaj-sbogom-bg-download.jpg)
Не казвай сбогом [bg]
- Автор: Флин Джилиан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-398-233-4
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво още научихме, Ник, когато показахме този текст на медицинския си експерт?
— Отравяне.
Двамата се стъписаха за миг, понеже не очакваха да им дам тази информация.
— Да, Ник, благодаря ти: отравяне с антифриз — уточни Бони.
— Като по учебник. Имала е късмет, че не е умряла.
— Не е умряла, защото никога не се е случвало — заявих. — Както сама каза, като по учебник — написано е след проучване в интернет.
Бони се намръщи, но не захапа въдицата.
— Дневникът не те описва в добра светлина, Ник — продължи тя и плъзна пръст по плитката си. — Насилие — бутнал си я. Стрес — бил си много избухлив. Сексуални отношения на границата на изнасилването. Накрая тя ужасно се е страхувала от теб. Болезнено е да го чете човек. И относно пистолета, който е обмисляла да си купи — твърди, че се е страхувала от теб. Ето последното написано в дневника: „Този мъж ще ме убие. Този мъж ще ме убие“. Собствените й думи.
Гърлото ми се стегна. Имах чувството, че ще повърна. Най-вече от страх, но и от прилив на гняв. Скапана кучка, скапана кучка, боклук, боклук, боклук.
— Е, много умна и удобна бележка за край — отбелязах.
Танър сложи длан върху ръката ми, за да ме накара да замълча.
— Съдейки по вида ти в момента, май ти се иска да я убиеш — отбеляза Бони.
— От самото начало ни лъжеш, Ник — обади се Гилпин. — Каза, че онази сутрин си бил на плажа. Всички, с които разговаряхме, твърдят, че ти мразиш да ходиш на плажа. Твърдиш, че не знаеш нищо за покупките с онези кредитни карти с надвишен лимит. А сега се натъкнахме на барака, пълна точно с тези вещи — и твоите отпечатъци по тях. Разбираме, че жена ти е претърпяла нещо, което, изглежда, е било отравяне с антифриз, броени седмици преди да изчезне. Хайде стига!
Гилпин замълча, за да подсили ефекта от думите си.
— Ще отбележите ли още нещо? — попита Танър.
— Можем да докажем, че си бил в Ханибал, където се появи чантата на жена ти само няколко дни по-късно — отбеляза Бони.
— Съсед ви е чул да спорите предишната вечер. Нежелана от теб бременност. Бар, направен с парите на жена ти, който остава за нея, ако се разведете. И разбира се, разбира се — тайна любовница повече от година.
— Половината от изредените неща са измислица. Искам да кажа…
— Все още можем да ти помогнем, Ник — прекъсна ме Бони. — Но арестуваме ли те, край…
— Къде намерихте дневника? В къщата на бащата на Ник ли? — попита Танър.
— Да — отговори Бони.
Танър ми кимна: ето това не сме успели да открием.
— Анонимно обаждане ли ви накара да отидете там днес? — попита Танър.
Ченгетата не отговориха.
— Може ли да попитам къде в къщата го намерихте? — попитах.
— В печката. Не е изгорял. Когато си го хвърлил, е паднал върху подпалките и ги е угасил, затова са обгорели само краищата — отбеляза Гилпин. — Голям късмет за нас.
— Не е късмет, целта е била да го намерите — заявих.
Бони си позволи ъгълчето на устата й да се разтегли в усмивка. Облегна се назад и зачака като звезда от реклама на студен чай. Танър отново ми кимна — давай.
— Жена ми е жива и се опитва да ме натопи за убийство — казах, стиснах ръце и изпънах гръб в старанието си да добия възможно най-благонадежден вид. Трябваше ми лула, очила, които можех бързо да свалям за по-силен ефект, и няколко енциклопедии отстрани на масата. Виеше ми се свят. Не се смей!
— Моля? — намръщи се Бони.
— Ейми е жива, добре е и се опитва да ме натопи за убийство.
Двамата се спогледаха приведени над масата: можете ли да повярвате?
— Защо ще го прави? — попита Гилпин и разтърка очи.
— Защото ме мрази. Очевидно. Бях лош съпруг.
Бони сведе поглед към пода и въздъхна:
— В това отношение ще се съглася с теб.
В същото време Гилпин възкликна:
— О, за бога!
— Тя луда ли е, Ник? — попита Бони и се наведе напред. — Това, за което ни говориш, е откачено. Чуваш ли ме? Нужни са колко… шест месеца или може би година, за да се подготви всичко. Трябва тя да те мрази и да иска да ти навреди — ама много сериозно, окончателно, ужасяващо — цяла година! Имаш ли представа колко е трудно да мразиш толкова дълго?
— Тя е способна. Ейми е способна на това. Наистина ме мрази толкова.
— А защо просто да не се разведе с жалката ти персона? — сряза ме Бони.