Другият [bg]

Никой не му отговори. Ралф си мислеше за заразения пъпеш, за необяснимото изчезване на следите от стъпки и за нещо, което бе казал мъртвият приятел на Холи: „Учените започват да вярват, че вселената е безкрайна.“ Предполагаше, че някои ще са въодушевени от това предположение. Не и той. През цялата си кариера на служител на закона се беше придържал към фактите, ето защо се ужасяваше от възможността вселената да е безгранична.

— Е, според мен е удивително — понацупи се Хауи.

— Ще те питам нещо, Холи — каза Алек. — Ако този, другият, попива мислите и спомените на жертвите си, когато им отнема лицата — предполагам, посредством някакво загадъчно преливане на кръв, — как така не е знаел къде се намира най-близкият пункт за спешна медицинска помощ? Ами таксиметровата шофьорка Върбова вейка? С Мейтланд се познавали добре, защото тя тренирала баскетболния отбор на Прерийната лига, а той понякога идвал на мачовете им. Само че човекът, когото закарала до гарата в Дъброу, се държал така, сякаш никога преди не я е виждал. Не я наричал по име, а се обръщал към нея с госпожо.

— Не мога да отговоря — кисело промърмори тя. — Всичко, което знам, научих в движение — буквално, — защото проучвах материалите в интернет по време на двата полета насам. Мога само да правя предположения, а това упражнение ми омръзна.

— Може би е като скоростното четене — предположи Ралф. — Хората, които притежават това умение, се гордеят със способността си да прочитат дебели книги наведнъж, без прекъсване, само дето схващат единствено главната сюжетна линия. Ако ги попитате за подробности, мълчат като риби. Поне така твърди жена ми. В нейния литературен клуб членува жена, която непрекъснато се хвали с читателските си умения. Джийни казва, че понякога ѝ идва да ѝ извие врата.