Другият [bg]

Щом кухнята отново се изпълни с утринната светлина, Ралф взе телефона на Холи и още няколко пъти разгледа снимките. Усети как стената на недоверието му започва да се руши — достатъчни се бяха оказали няколко фотографии на малкия екран на един айфон.

— Какво означава това, Холи? — нетърпеливо попита Джийни. — Бил ли е тук, или не?

— Предупредих ви, че нямах време за подробно проучване по този въпрос, за да съм напълно сигурна в отговора. Но ако искате предположение, ето: бил е и не е бил.

Джийни тръсна глава, сякаш да проясни съзнанието си:

— Не разбирам…

Ралф отново си спомни заключените врати и незадействалата се алармена система.

— Намекваш, че този е бил… — Хрумна му думата призрак, само че не беше подходяща.

— Нищо не намеквам — отговори тя и Ралф си помисли: „Не, не намекваш. Искаш аз да го кажа.“

— Бил е проекция? Или аватар като във видеоигрите, към които нашият син има слабост, така ли?

— Интересно предположение. — Очите на Холи искряха. Ралф подозираше (и това го вбесяваше), че тя едва сдържа усмивката си.

— Останали са петна от някакво вещество, но не и следи по мокета от краката на стола… — промърмори Джийни. — Следователно, ако той физически е бил тук, значи е… много лек. Може би колкото пухена възглавница. И според теб, когато се… проектира, това го изтощава, нали?

— Струва ми се логично — поне на мен — отвърна Холи. — Единственото, в което можем да сме сигурни, е, че нещо е било тук рано сутринта вчера. Съгласен ли сте, детектив Андерсън?

— Да. И ако не започнеш да ми говориш на „ти“, ще те арестувам.

— Как съм се озовала обратно в спалнята на горния етаж? — продължи да задава въпроси Джийни. — Да не би той… моля те, кажи ми, че не ме е занесъл там, след като съм загубила съзнание.

— Съмнявам се — отговори Холи.

Ралф замислено промърмори:

— Може би… само предполагам… може да е било хипнотично внушение…

— Не знам. Подозирам, че никога няма да получим отговори на някои въпроси… Ще взема набързо душ, ако не възразявате.

— Бягай в банята — усмихна се Джийни. — Ще приготвя бъркани яйца за закуска… Божичко! Чакай малко.

Холи се обърна.

— Лампата над печката светеше. — Докато гледаше снимките, Джийни беше развълнувана. Сега изглеждаше изплашена. — Включва се с натискане на специалния бутон. Следователно „посетителят“ не е бил привидение.

Холи не продума. Ралф — също.