Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Блокхаус добро — каза младата индианка, — скалп не вземат.
— Наистина е добър — все още трепереща отговаряше Мейбъл и притваряше очи, сякаш искаше да прогони ужасното зрелище, на което само преди няколко минути бе станала свидетелка. — Кажи, моля те, в името на всичко свято, знаеше ли какво е станало с моя вуйчо? Гледах навсякъде, но никъде не можах да го видя.
— Не в блокхаус? — попита не без любопитство Юнска роса.
— Там е работата, че го няма. Аз съм сама тук. Джени беше с мен, но изтича при мъжа си и загина поради своето неблагоразумие.
— Роса, знай. Роса видел, много лошо. Пронизваща стрела няма жал никоя жена, няма жал своя жена.
— Ах, Роса, поне животът ти е в безопасност!
— Не знай. Пронизваща стрела убива мен, ако знай всичко.
— Да те пази Бог, Юнска роса! Той ще те благослови и ще те защити, защото имаш добро сърце. Кажи ми, какво да правя сега! Кажи ми поне, жив ли е вуйчо?
— Не знай. Солена вода има лодка. Може отишъл река.
— Лодката си остана там, където беше. Няма ги само вуйчо и интенданта.
— Роса не видял убиват тях. Скрили се. Червенокожи скрива се, защо срамота скрива се и бледолики?
— Работата никак не е до срама. Аз само се боя, че не са успели да се скрият. Вашето нападение беше така изненадващо.
— Тускарор! — с явно възхищение от пресметливостта и умението на своя мъж произнесе усмихнато Юнска роса. — Пронизваща стрела велик войн!
— Но ти си толкова добра, имаш такова нежно и меко сърце! Не си за подобен живот. Ти не можеш да бъдеш щастлива, когато се вършат такива чудовищни работи.
Юнска роса изведнъж помръкна и на Мейбъл й се стори, че в очите на индианката светна горд и свиреп пламък, когато й отговори:
— Ингилизи много жаден. Взема гора, взема лов, гони шест племе тук, дето слънце идва спи, лоши крал, лоши хора. Бледолици — много лош!
Дори в тази отдалечена епоха Мейбъл знаеше, че в думите на индианката има много горчива правда, но тя не беше достатъчно осведомена, за да знае, че както в този, така и в стотици други подобни случаи обвиняваха краля в постъпки, за които той дори и не подозираше. Понеже твърде остро усещаше справедливостта на този упрек, за да се опитва да възразява, Мейбъл насочи мислите си към собствената си участ.
— Но какво да правя аз, Роса? Посъветвай ме. Всеки миг вашите могат да нападнат блокхауса.
— Блокхаус добро, скали не вземат.
— Но ирокезите скоро ще разберат, ако вече не го знаят, че тук няма войници. Ти сама ми каза колко войници са останали на острова. Значи Пронизваща стрела ти го е казал. Нали?
— Пронизваща стрела знай — отвърна Юнска роса, показвайки шест пръста, за да посочи броя на мъжете. — Всички червен човек знай. Четири няма скалп, два има!
— Не говори, Юнска роса! Само тази мисъл е достатъчна, за да смрази кръвта ми. Възможно е вашите да не знаят, че съм сама тук. Могат да помислят, че с мен са вуйчо ми и интендантът и да запалят блокхауса, за да ги измъкнат навън. Чувала съм, че в дървените укрепления най-много трябва да се страхуваш от огъня.
— Блокхаус не гори — спокойно отговори Юнска роса.
— Откъде знаеш. Юнска роса? Ти си много добра, но аз с нищо не мога да им попреча.
— Блокхаус не гори. Блокхаус добро, скалп не вземат.
— Но обясни ми поне защо, Юнска роса! Аз се боя, че ще го запалят.
— Блокхаус мокро. Много дъжд, дърво сурово, гори лошо. Червен човек знай: не нали блокхаус — ингилиз не знай ирокез бил тук. Баща дойде търси, няма блокхаус. Не, не, индианец много хитри, нищо не пипа.
— Сега те разбрах, Юнска роса, и много бих искала да се окажеш права. Баща ми, ако остане жив… а може би той вече е убит или е попаднал в плен?
— Баща не питай, не зная къде отишъл баща. Вода следа няма, червен човек не намира. Блокхаус не гори. Блокхаус добро, скалп не вземат.
— И ти мислиш, че аз ще бъда в безопасност тук до завръщането на банда ми?
— Не знай. Дъщеря каже най-добре, кога баща дойде.
Мейбъл изпита тревожно чувство, когато видя как блеснаха черните очи на индианката при тия думи, В главата й се зароди неприятното подозрение, че Юнска роса се опитва да измъкне за своите съплеменници полезни сведения, които биха могли да причинят смъртта на баща й и на неговите войници. Но едва успя да помисли това, когато един силен удар по вратата дойде сякаш като отговор, за да й напомни не за предполагаемата, а за близката опасност.