Следотърсача

— Сигурно сте прав, капрал Макнаб — забеляза тя. — Аз съм слушала много за героите на вашата страна, които справедливо могат да се причислят към най-изтъкнатите хора на образования свят, разбира се, ако това, което са ми говорили за тях, е вярно.

— Вие сте чела историята на Шотландия мис Дънъм? — попита капралът, поглеждайки за първи път своята красива събеседница. Нещо подобно на усмивка се появи на грубото му и неприятно лице.

— Прочела съм нещичко, но повече съм слушала, капрал. Дамата, която ме възпитаваше, беше родена в Шотландия и много обичаше да ми разказва за своята страна.

— А нима сержантът не е казал дори и думичка за славата на страната, от която е набран неговият полк?

— Татко има други грижи и малкото, което знам за Шотландия, съм го научила от тази дама.

— Говорила ли ви е за Уолъс71?

— За него сама съм чела достатъчно.

— Ами за Брус и за битката при Банокбърн72?

— И за това, и за Кълодън-Мур73.

Последната битка бе сравнително неотдавнашно събитие и нашата героиня сама го помнеше. Нейната представа за тази битка беше толкова смътна, че тя едва ли си представяше какъв ефект ще произведе на събеседника й подобно напомняне. Знаеше, че сражението е завършило с победа, често бе слушала гостите на нейната покровителка да говорят с възторг за Кълодън-Мур и затова мислеше, че техните чувства се споделят от всеки британски войник. За нещастие Макнаб се бе сражавал в този злополучен ден на страната на претендента и бе получил обезобразяващия лицето му дълбок белег от сабята на германски наемен войник. При споменаването на Кълодън-Мур на капрала му се стори, че раната отново кърви и наистина кръвта му нахлу в лицето, сякаш бе готова да бликне от белега.

— Да ви вземат дяволите — заговори едва ли не със заекване той — с вашите Кълодън-Мур и Шериф-мурс74, нищо не разбирате от това и би било далеч по-разумно, пък и по-скромно, да си помислите за собствената си страна и за нейните постоянни несполуки. Възможно е крал Джордж да има верни поданици в колониите, но разум и полза от тях едва ли ще види някога.

Мейбъл не разбра защо капралът така неочаквано се разгневи, но все пак реши да не отстъпва.

— Слушала съм често, че шотландците притежават две превъзходни воински качества: храброст и предпазливост, и съм убедена, че капрал Макнаб няма да посрами честта на своята нация.

— Попитайте за това родния си баща, мис Дънъм, той отдавна познава капрал Макнаб и с удоволствие ще ви посочи всичките му недостатъци. Той е мой началник, сражавали сме се заедно, а неговият чин му дава право да съди за поведението и характера на своите подчинени.

— Баща ми има много добро мнение за вас, Макнаб. В противен случай би ли ви поверил острова и всички, които се намират тук, в това число и собствената си дъщеря? Освен това зная, че той особено много разчиташе на вашето благоразумие и на вашата бдителност и се надяваше, че на първо място ще бъде осигурена защитата на блокхауса.