Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
— Домарис не е злоупотребила — настоя Малейна. Лицето й бе сиво от преумора — Всяка жена има право да призове закрилата на Тъмната майка и ако тя отвърнала на молитвата й, никой не може й противостои. Освен това те ще изтърпят наказанието си, жрецо! Те са приели да бъдат съдени от боговете, и ние не можем да прибавим нищо към тази присъда! Нима не знаеш — тя не успя да прикрие ужаса, който трептеше в гласа й, — не знаеш ли, че те са се обвързали — себе си и нероденото дете — в една карма до края на Времето. През всеки свой живот — помисли, Кадамири, не само сега, а живот след живот — те са свързали завинаги. Никога едната няма да може да се радва на дом, любов и деца, защото ще я разкъсва мъката на другата, на която те ще бъдат отказани! Ако едната срещне любов, с тази любов ще разкъса душата на другата! Никога няма да бъдат свободни, докато не изкупят вината си до края; сърцата на двете ще страдат, за да изкупят живота на едната. Да, ние бихме могли да ги накажем — тук и сега. Но те съзнателно приеха присъдата на Тъмната майка — и ще понасят наказанието си, докато заглъхне кармичното ехо от проклятието на Домарис — и Риведа получи свободата си. — Думите на Малейна отекваха във възцарилото се пълно мълчание; ековете постепенно затихваха. След малко състарената жена прошепна: — Какво значение има човешката присъда пред това?
Дори Кадамири не намери отговор на въпроса й. Стоеше неподвижен, сключил ръце пред себе си, докато останалите напускаха един по един залата — и никой не разбра какво изразяваше жестът му — молитва, гняв или ужас.
2.
Раджаста бе разчел предсказанията на звездите за нероденото дете на Деорис. Той повика Домарис при себе си и разви пред нея големия свитък, изпъстрен с многобройни знаци и образи.
— Малейна беше права — каза той, — Деорис е излъгала. Не е възможно детето и да е било заченато у нощта на Надира. Изключено е.
— Деорис не би излъгала под клетва, Раджаста.
Раджаста се взря проницателно в така добре познатите му черти.
— Все още ли й вярваш? — той помълча и кимна. — Ако само Риведа знаеше за бременността и — колко хора щяха да бъдат живи до днес! Не мога да си представя нищо по-безсмислено от въвличането на бременна жена в такъв… ритуал. — В гласа му се долавяше студена ирония, напълно неприсъща на характера му.
Домарис притисна ръце съм гърлото си и прошепна безсилно:
— Тогава… тогава няма опасност детето а да е някакво адско изчадие, както тя се опасява.
— Не — чертите на Раджаста омекнаха. — Само да бе казала на Риведа) — повтори жрецът. — А той отиде на смърт твърдо убеден, че я е осквернил с плода на черна магии!
— Но нали такова е било намерението му — очите на Домарис бяха студени и безмилостни, — Хората носят отговорност за намеренията си — не само за делата си.
— И той ще плаща в продължение на векове — отбеляза Раджаста. — Това бе неминуемо дори без твоето проклятие.
— Както и моята прошка не би облекчила кармата му — отвърна Домарис и от очите й внезапно се зародиха сълзи. — Все пак, ако знаеше, смъртна му щеше да бъде по-лека…
Раджаста й подаде свитъка.
— Деорис е жива — напомни й той. — Където и да е Риведа сега, Домарис, най-страшно за него би било Деорис да мрази детето му — детето на Риведа, който се прекланяше пред силата на живота с всичко най-добро, което имаше у себе си; тя, някогашната жрица на Каратра, да изтезава насилствено тялото си, да рискува да роди изрод!
Домарис го зидаше смаяна.
— Да не мислиш, че нищо не знам? — попита меко Раджаста. — Сега върви дай й това — и я убеди, че няма никаква причина да ненавижда нероденото си дете.
3.
Раджаста влезе сред шепота на надиплените си бели одежди и бързо се отправи към неподвижната фигура, която лежеше на тесен нар в мрачните стая, която много приличаше на отшелническа килия.
— Лежи спокойно, братко — кимна той, — не, не се опитвай да ставаш!
— Днес е малко по-добре — отбеляза Кадамири, който седеше на малко столче при прозореца. — Струва ми се, че иска да разкаже нещо, но явно иска да разговаря само с теб.
Раджаста кимна и Кадарими незабавно излезе.
Старият жрец седеше на мястото му и се загледа в лицето на мъжа, който някога бе ученик на Риведа. Дългата болест бе изтощила и изменила някогашния принц на Атлантида до неузнаваемост, но Раджаста нямаше нужда от уверенията на Кадарими, за да разбере, че разсъдъкът на Рейота от Ахтарат е здрав като неговия.