Невинен

– Аха.

– Бях шокиран, разбира се. И не особено горд със себе си. Но осъзнах колко ядосана е била. И че явно не е било нещастен случай. После се сетих за хапчетата и осъзнах, че е глътнала онова, което беше приготвила за мен. Затова отидох в банята и отворих шкафчето. Шишенцето с фенелзина беше най-отпред. Взех го, отворих го и погледнах да се уверя, че това са същите хапчета. Ето как са се появили останалите отпечатъци.

После отидох на компютъра си, за да прочета за това лекарство. Нали знаеш какво става, когато вече си правил справка за някоя дума? „фенелзин“ излезе най-отгоре в списъка. Тогава разбрах, че е ползвала компютъра ми. Уплаших се, че е прочела пощата ми. Влязох в програмата и видях, че е изтрила онези писма.

– От любовницата ли? Много глупаво си постъпил, като си ги оставил, татко.

Свивам рамене:

– Не съм подозирал, че майка ти ще се рови в нещата ми така. Тя вдигаше скандал само да погледнех екрана на компютъра ѝ.

Истината е, че доброволно бях поел този риск, но не бях в състояние да изтрия онези писма, спомените от един период, за който все още понякога копнеех. Но не мога да кажа това на сина си.

– Защо ги е изтрила? Писмата на тази жена и онези до Дана?

– Заради теб.

– Заради мен ли?

– Така предполагам. Ако всичко беше станало по нейния план, ако смъртта ми беше приписана на естествени причини, ти все пак можеше да решиш да погледнеш пощата ми, не за да разследваш, а за да си спомниш за баща си, както някои хора обичат да гледат стари писма на починалите си близки. Като е прочистила кутията ми, тя е оставила паметта за баща ти неопетнена. Ако случайно се беше стигнало до разследване, изтриването на писмата пак щеше да послужи на целите ѝ.

– Защо?

– Защото така никой нямаше да може да оспори нейната версия за случилото се. Щеше да се наложи да признае, че е взела документите от банката и е научила за любовната ми връзка. Но щеше да каже, че не е знаела коя е жената. Щеше да стане ясно, че съм обмислял развод, но по необясними причини съм се отказал. Може би другата жена ме е отрязала, когато съм ѝ казал, че ще прекратя брака си. Така всичко щеше да сочи към самоубийство и разследването щеше да бъде прекратено.

Нат отново се замисля.

– Къде отидоха документите? Онези от нощното шкафче?

Засмивам се:

– Ти май си по-умен от Томи и Бранд. След като призовахме банкерката да свидетелства, че е дала на майка ти тези документи, очаквах прокурорите да попитат къде са се дянали копията. Те претърсиха къщата няколко пъти. Но всичко се случваше много бързо, пък и логично бе да си помислят, че тя сама ги е унищожила.

– Само че ти си ги унищожил, нали?