Невинен

Синът ми въздъхва и най-сетне съблича якето си.

– Добре. Значи, погледнал си мама и си видял този луд пламък в очите ѝ.

– Не бих се изразил точно така. Но погледнах хапчетата, после нея и така няколко пъти. Беше един от онези странни моменти. Мисля, че казах нещо глупаво и банално като: „Това адвил ли е?“ А тя: „Нещо такова.“ Отново погледнах хапчетата. Нат, не знаех какво щях да направя. Изглеждаше, че нещо не е наред, но не знам дали щях да ги взема, или да я накарам да ми покаже шишенцето, но така и не се стигна дотам, защото тя се приближи, грабна ги от ръката ми и глътна и четирите. С едно движение. „Хубаво“ – каза и се нацупи, както имаше навик да прави. Помислих си, че е поредният ѝ каприз.

– Предпочела е да умре пред това да я разкриеш?

– Не знам. Никога няма да разбера. Може би си е дала сметка, че да ме гледа как се убивам няма да ѝ достави толкова удоволствие, колкото е очаквала. Сигурно е изпитвала цяло море от емоции, включително срам.

– Спасила те е от самата себе си.

Кимвам. Не знам дали е прав. Но ми се струва уместно един син да мисли така за майка си.

– Фенелзинът – добавя той. – Избрала е него само защото прилича на хапчета, които редовно взимаш.

– Вероятно. Сигурно е забелязала още преди години. Видяла е възможност. Но мисля, че основната ѝ цел е била да нареди така нещата, сякаш съм умрял от естествена смърт. Та никой да не се усъмни.

– Както се е опитал да направи Харнасън.

– Точно така. Сигурен съм, че ѝ е доставило допълнително удовлетворение да знае, че е почерпила идеята от едно от моите дела.

Нат се усмихва мрачно, израз на ненамаляващото му възхищение от майка му.

– Имала е обаче и резервен план – продължавам. – Ако случайно се открие свръхдозата фенелзин, е щяла да каже, че съм се самоубил. Затова се погрижи аз да изпълня рецептата и да хвана шишенцето, за да оставя отпечатъци. Затова ме изпрати в магазина да купя колбас, сирене и вино. Направила е справка за фенелзина и ефектите му от моя компютър. Застраховала се е.

Нат кимва. Всичко това му е известно.

– Добре, но как щеше да обясни мотива да се самоубиеш точно преди изборите? Ти беше на върха на професионалната си кариера, татко.

– За някои хора това може да бъде труден период, Нат. Освен това тази работа с развода, посещенията ми при Дана. Можеше да каже, че просто не ми е стигнал куражът.

– Нямаше ли да изглежда зле, ако изприказва всички тези неща, след като си умрял?

– Е, щеше да поплаче малко. Кой няма да повярва на скърбяща вдовица, която се опитва да опази репутацията на съпруга си, да не говорим за чувствителния ѝ син? Щеше да каже, че шишенцето с фенелзина е било на умивалника, когато ме е открила, а когато намерят само моите отпечатъци, това щеше да потвърди версията ѝ. Никой нямаше да задава излишни въпроси, особено с Томи Молто в прокуратурата. Можеха да обърнат цялата къща и нямаше да намерят нищо уличаващо – хаванче, стрит фенелзин, такива работи. Можеха да ме ексхумират. Нямаше да открият нищо, което да сочи, че не съм взел доброволно свръхдозата от лекарството. Защото, разбира се, точно това щеше да е причината за смъртта ми.