Фантомът на паметта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Престъпленията на правилния живот #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0151-4
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Фантомът на паметта». Краткое содержание книги:
— А кой може да бъде подходящ експерт за мен? Навярно са ти останали приятели и познати в Министерството на вътрешните работи. Свържи се с тях.
— Андрюша — тя тъжно се усмихна и ме погали нежно по ръката, — та ти си познавач на човешките души, нима наистина не разбираш тези толкова прости неща? Когато излязох в пенсия по инвалидност със страшна диагноза, всички бързо-бързо ме забравиха. Хората не обичат чуждата мъка и се стараят колкото може по-малко да контактуват със смъртноболни. Те са сигурни, че аз отдавна вече не съм между живите. На тях дори и през ум не им минава, че не само съм жива, но съм и здрава и че напълно съм се излекувала. На мен ще ми е противно да се срещам с тях, а те ще се срамуват да ме погледнат в очите. Не мога да тръгна срещу себе си и да се обърна към тях. Още повече че оттогава са минали три години и те отдавна вече са сменили и длъжностите си, и служебните си места. И още нещо, имам и едно съвсем делово съображение: ако някой следи всяка твоя крачка, в най-скоро време ще разбере, че ти си си спомнил всичко. И тогава с теб е свършено.
— Че откъде ще разберат? — учудих се искрено. — От това, че съм дошъл при теб ли? Че аз те познавам като човек, с когото съм се лекувал по едно и също време и съм седял на една маса почти три месеца. Нашите срещи не говорят нищо.
— Не говорят нищо — съгласи се Елена, — но само дотогава, докато аз не започна да проявявам активност и да събирам информацията, която те интересува. От този момент нататък те ще започнат да се тревожат.
— Пак не си права. С теб сме се запознали в санаториума, ти си ми харесала, издирил съм те, още повече че когато си тръгваше, ти ми остави координатите си. Разказала си ми, че преди си била следовател, а аз, на свой ред, съм споделил с теб замисъла на моята книга, посветена на милицията. Какво по-естествено може да има в тази постановка от твоята готовност да ми помогнеш с подробностите от професионално естество? Нищо опасно не виждам.
— Андрюша, забравяш, че имаш работа не с писатели, а с офицери от Министерството на вътрешните работи. Да, те ще си помислят точно така, но след това няма да сложат точка, а запетая и ще продължат: за всеки случай трябва да проверим дали това е така или не е така. И ако ти се издадеш дори и с един поглед, дори и с един звук и по някакъв начин намекнеш, че си си спомнил всичко или че ние с теб отдавна се познаваме, цялата ти конспирация ще иде по дяволите.
— Мога да ти гарантирам, че с нищо няма да се издам — гордо обещах аз. — За това, че паметта ми се е възстановила, ще знаеш само ти.
— Това е повече от достатъчно — подсмихна се тя. — Бих могла да направя само една невнимателна стъпка, да отроня една непредпазлива дума — и това ще е краят на всичко. Разбира се, ще се постарая да бъда максимално предпазлива, но не мога да ти дам стопроцентова гаранция. Отговорността е доста голяма. Дори нямаш представа колко лесно могат да ни засекат. Повярвай ми, все пак съм бивш следовател. Да речем, пазаруваме с теб в магазина и си разменяме обичайни реплики, а до нас стои някакъв човек, който се заслушва във всяка наша дума. Или пък седим в даден ресторант, а на съседната маса има някое ухо. Разбери — ние не бихме могли дори за двадесет и четири часа да се престорим на двойка, която се познава всичко на всичко от пет месеца и която няма общо минало, освен онези няколко седмици, които е прекарала заедно в санаториума. Такова превъплъщение изисква огромно напрежение и непрекъсната съсредоточеност. А за да успее човек в това, трябва дълго да се учи и да тренира. Ние с теб няма да успеем да го постигнем.
— Мисля, че се страхуваш! — сърдито уточних аз.
— Това не е страх и песимизъм, Андрюша, това е трезва оценка на реалните ни възможности.
— Добре — взех решение и дори усетих нещо като прилив на сили, — ще заминем на вилата. Там никой няма да ни види и няма да ни подслушва. Нека си мислят, че съм завъртял любов с теб в лоното на природата и на прилично разстояние от жена си. Засега няма да правим никакви резки движения.
— Ти си полудял! — възкликна тя. — Как така ще отидем на вилата ти? Ами ако жена ти дойде там?
— Няма да дойде.
— Не можеш да бъдеш сигурен в това… Скандал ли искаш?
— Сигурен съм. Тя няма да дойде. А дори и да дойде, няма да има скандал. С днешна дата Лина все още много силно желае да остане моя жена. И ще изтърпи всичко.