Лицето [bg]

— Не, благодаря — отказа Корки.

Той никога не приемаше нищо за ядене или пиене в дома на Сачатоун и се стараеше да не пипа нищо. Логично бе да се предположи, че Мик се е докоснал до всичко в дома си с течение на времето, а човек никога не знаеше къде са били ръцете на Мик преди това. Всъщност повече от ясно беше къде са били ръцете му преди това и точно там беше проблемът.

Повечето от приятелите на Мик биха отказали да стиснат ръката му, ако им я протегнеше, но той, изглежда, разбираше тревогата им, поне подсъзнателно, и не се натискаше за подобен контакт.

Барт Симпсън се разтича из полето от набиращ се плат, заподскача навън-навътре изпод гънките и загримасничи, докато Мик извади бутилка кока-кола от хладилника в офиса и се върна на стола си пред компютъра.

Те заговориха за един рядък порнографски филм, вероятно произведен в Япония, който се ползваше с легендарна слава сред почитателите на еротичната бълвоч. В него участваха двама мъже, две жени и един хермафродит, всичките облечени като Хитлер. Мик го бе издирвал в продължение на дванайсет години.

Филмът не се стори особено интересен на Корки, но не му се наложи да скучае дълго, защото след по-малко от четири минути думите на екрана се смениха от ЧУКАНЕТО ВЪРВИ със ЗАДОВОЛЕНОСТ.

— Пратката е на път.

— Това ли е всичко?

— Да. Семената са посети в компютрите на телефонната компания, кабелната компания и охранителната компания. По-късно днес, точно когато ти трябва, всичко ще спре да работи.

— Без ти повече да се занимаваш с него?

— Щуро и готино, нали? — ухили се Мик.

— Фантастично — похвали го Корки.

Мик отметна назад глава, за да налее кола в гърлото си, и Корки извади пистолета. Когато Мик изправи отново глава, Корки му пръсна черепа.