Лицето [bg]

Навярно, когато се намираше на закрито, той почти винаги носеше черни очила. Носеше ги и сега.

Спец-Мог сваляше и слагаше очилата почти с честотата, с която прекръстосваше краката си, макар че тези два нервни тика не бяха синхронизирани. Той, изглежда, не можеше да реши дали има по-добър шанс да преживее разпита, като гледа открито и безхитростно или като се крие зад тъмните стъкла.

Макар че професорът явно вярваше, че всеки полицай е брутален фашист, той не бе от онези, които ще се качат на барикада, за да го изкрещят. Не беше раздразнен, че двама агенти на потисническата полицейска държава бяха в дома му, беше направо ужасен.

В отговор на всеки въпрос той бълваше поток от информация с надеждата, че изобилието от подробности ще изтика Итън и Хазарт през вратата, преди да са извадили железните боксове и палките.

Това не бе човекът, който им трябваше. Спец-Мог би могъл да насърчава другите да извършват престъпления в името на някакъв идеал, но той бе прекалено страхлив да го стори сам.

Освен това той нямаше време за извършване на престъпления. Беше написал десет научни труда и осем романа. Освен лекциите, които четеше, той организираше конференции, кратки курсове и семинари. Пишеше пиеси.

Итън знаеше от опит, че трудолюбивите хора, независимо от качеството на произведеното от тях, рядко извършват тежки престъпления. Само на кино процъфтяващите бизнесмени прибягват редовно до убийства и побои покрай нормалните си задължения.

Престъпниците обикновено са лоши работници или просто мързеливи. Или каквото притежават е дошло от наследство или по друг лесен начин. Безделието им дава време да кроят планове.

Доктор Спец-Мог нямаше спомен за Ролф Рейнърд. Неговите кратки конференции се посещаваха средно от триста неуспели актьори. Мнозинството от тях не оставяха трайни впечатления.

Когато Итън и Хазарт се надигнаха, за да си тръгнат, без да заплашат, че ще го изтезават с ток в гениталиите, Спец-Мог ги изпрати с видимо облекчение. След затварянето на вратата той без съмнение се бе втурнал към тоалетната — разстроените му черва издаваха фалша на английската му невъзмутимост.

Когато влязоха в колата, Хазарт рече:

— Трябваше да му фрасна един на това копеле заради принципа.

— Разнежил си се с годините — изсмя се Итън.

— Що за акцент беше това?

— На Адам Сандлър в ролята на Джеймс Бонд.

— С добавка от Шварценегер.

След посещението на Спец-Мог те изгубиха твърде много време да открият доктор Джералд Фицмартин, организатора на конференцията за писане на сценарии, посетена от Рейнърд.

Според университета, в който преподаваше, Фицмартин си беше вкъщи за празниците. Ала когато Хазарт позвъни по телефона, му отговори телефонен секретар.

Фицмартин живееше в района на Пасифик Палисейдс в Лос Анджелис. Те караха по асфалтирани улици, които изглеждаха по-подходящи за гондоли, отколкото за коли.