![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Когато позвъниха на вратата на Фицмартин, никой не отвори. Може би стопанинът бе отишъл да пазарува за Коледа. А може би бе прекалено зает с опаковането на подарък в знак на омраза в черна кутия, предназначена за Чанинг Манхайм.
Съседът имаше други сведения — Фицмартин бе откаран с линейка в медицинския център „Сидърс-Сайнай“ в понеделник сутринта. Причината не му бе известна.
Когато Хазарт се обади в центъра, стана ясно, че там държаха повече на поверителността на данните за пациентите си, отколкото на връзките с полицията.
Под боксьорските синини на небето Итън подкара обратно към града. Вятърът водеше война с дърветата, която понякога дърветата губеха и клоните им падаха по улиците и препречваха пътя на колите.
Движението бе също така войнствено като небето. На една от пресечките две коли се бяха сблъскали и двете не ставаха повече за нищо. На пет пресечки по-нататък един камион се бе врязал странично в пикап.
Отначало той караше с предпазливост, която постепенно премина в бдителност. Не можеше да се удържи да не мисли, че след като веднъж бе смазан и убит при автомобилно произшествие, това можеше пак да му се случи на друга улица. И този път бе възможно да не се върне от смъртта.
По пътя Хазарт издири по телефона името на професора в друг от университетите, който бе организирал еднодневен семинар по самореклама.
Без да сваля ръка от волана, Итън погледна часовника си. Денят се оттичаше по-бързо и от дъжда в шахтите.
Трябваше да се върне в Палацо Роспо преди пет. Фрик не трябваше да бъде сам в голямата къща, особено в този странен ден.
Медицинският център „Сидърс-Сайнай“ се намираше на булевард „Бевърли“ в район на Лос Анджелис, който искаше да мине за Бевърли Хилс. Те пристигнаха там в 2,18.
Доктор Джералд Фицпатрик се намираше в реанимацията. Не им разрешиха да влязат при него. Синът на професора беше в чакалнята. Беше му приятно, че има с кого да се разсее, макар че не можеше да си представи за какво полицията би искала да разговаря с баща му.
Професор Фицмартин беше на шейсет и осем години. След като са живели честно цял живот, по-старите пенсионери рядко се захващат с престъпна дейност — тя пречи на работата в градината и на изхвърлянето на камъните от бъбреците.
Освен това тази сутрин Фицмартин бе опериран и му бе поставен четворен байпас. Ако той бе съзаклятникът на Ролф Рейнърд, нямаше да бъде в състояние да убива кинозвезди в близкото бъдеще.
Итън погледна часовника си — 2,34. Тик-так-тик-так.
Глава 66
Мик Сачатоун, анархистът мултимилионер, не живееше в богаташки квартал, защото не искаше да му се наложи да обяснява произхода на състоянието си на данъчните власти. Когато ти плащат в брой на ръка, не можеш да живееш в разкош.
Той изпираше достатъчно пари, за да оправдае притежанието на голяма къща на два етажа с четири спални, чиято архитектура не се отличаваше с нищо, в чист и приятен квартал, обитаван от горните слоеве на средната класа, в Шърман Оукс.
Само шепа от най-старите му клиенти, на които Мик имаше доверие, знаеха адреса му. Той въртеше търговията си най-вече по обществените плажове и паркове, по кафенетата и църквите.
Без да спира в гаража в Санта Моника, за да смени дрехите на Робин Гудфелоу с облеклото си на обикновен гражданин и с жълтата мушама, Корки потегли директно от дома на Тротър в Малибу към Шърман Оукс. Благодарение на Куиг фон Хинденбург, колекционера на счупен порцелан, графикът на Корки бе сериозно нарушен. Имаше още много неща да свърши в този най-важен, но бързо отлитащ ден от живот си.
Той паркира на алеята пред къщата и изтича под дъжда до навеса пред входа.
Гласът на Мик се чу по домофона до звънеца:
— Ей сега идвам.
Мик Сачатоун се появи с необичайна бързина. Понякога човек трябваше да го чака на вратата две, три и повече минути от момента, в който Мик се обадеше по домофона, до момента, когато се покажеше — той винаги бе залисан с работа, а имаше много други интереси.
Както винаги, когато си беше вкъщи, Мик бе бос и по пижама. Днес пижамата му беше червена на цвят и бе изпъстрена с образа на Барт Симпсън. Някои от пижамите на Мик бяха конфекция, но други си шиеше по поръчка.
Недостигнал още пубертета, Мик бе пленен от историята на Хю Хефнър, основателя на Плейбой. Бе открил начин да порасне, да постигне успех в живота, и в същото време да си остане едно голямо дете, да угажда на всичките си капризи и желания колкото си поиска и да превърне живота си в едно безкрайно веселие, прекарвайки повечето от дните си по пижама.
Мик, който работеше главно вкъщи, притежаваше повече от 150 пижами. Той спеше гол, но през деня носеше пижама.