Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
И така, аз пристъпих да целуна Катерин, смел до безразсъдство като човек, който знае, че последните песъчинки изтичат. Но тя ме спря с ръка на гърдите.
— Оправи нещата, Йорг.
И аз за пръв път минах през Златната порта.
Императорската тронна зала може и да не беше претъпкана, но определено се беше позапълнила. Близо сто и петдесет лордове на империята и техни съветници кръжаха около подиума. Тронът сякаш се носеше над тях, обикновен дървен стол, но зловещ някак, и чакаше своята жертва.
Спрях за миг да огледам обстановката. Фракции се усамотяваха в страничните зали, други излизаха от тях с доволни физиономии, явно постигнали споразумение, трети излизаха гневни, успели единствено да задълбочат различията си. Гвардейци стояха на пост по периметъра на залата, а над всичко това се носеше глъчта на неспирни разговори.
— Ей, ти! — Висок мъж, малко по-голям от мен на години, се отдели от групата си само на няколко крачки от Златната порта. Допреди миг беше държал реч на десетината си слушатели, придружена с енергични жестове, кадифената му одежда беше обшита със скъпоценни камъни, които отразяваха светлината при всяко движение.
— Какво? — отвърнах му също толкова безцеремонно, което очевидно го изненада, ако се съдеше по това как му провисна долната челюст. Явно ме беше взел за медна корона, дребен лорд с един глас и без свита. Не бях достатъчно възрастен да мина за съветник.
— На какво мнение си по Мортрейнския въпрос? — Бузите му бяха румени и месести, напомни ми за братовчеда Марклос.
— Изобщо не съм се замислял. — Хората зад него бяха с подобна разцветка и облечени в подобен стил, така че най-вероятно бяха от същия район. От изток някъде, ако се съдеше по вида им. Отнякъде, където Мортрейнският въпрос имаше сериозна политическа тежест.
— Е, трябва да се замислиш. — И ме ръгна с пръст в гърдите.
Преди да ме е ръгнал втори път в излъсканата стомана на нагръдника, аз му хванах пръста.
— Защо го правиш? — попитах, докато той охкаше. — Защо ми даваш лост към болката си? — Тръгнах бавно напред, като извивах пръста му, и той побърза да отстъпи към групичката свои поддръжници, мрънкаше и се навеждаше все по-ниско, за да увеличи острия ъгъл, под който държах показалеца му.
Стигнахме до групичката източни лордове, мъже от степите със смешни конусовидни шапки, натежали от яркоцветна бродерия, и аз извих пръста му още малко, колкото мъжът да се смъкне на колене.
— Как се казваш? — попитах.
— Молион от Хонеере — изсъска той през зъби.
— Йорг от Запада. — Имах твърде много кралства и ме мързеше да ги изреждам. — Направи две грешки, Молион. Първо, даде ми пръста си. И още по-лошо, когато го взех, ти позволи да го използвам срещу теб, позволи чрез него да ти отнема честта. Не трупай грешки връз грешките, човече. Пръстът ти беше изгубен в момента, в който го хванах. Трябваше да се хвърлиш напред. Е, пръстът ти щеше да се счупи, но това е малка жертва, срещу която щеше да спечелиш предимство и да ме събориш на задник. — Плъзнах поглед по групичката източни крале. — Ще сгрешите, ако заложите на този. Той не притежава необходимата сила.
Счупих пръста на Молион. Яко изпука. И тръгнах да намеря свитата си.
— Виждам, че вече си се запознал с цар Молион. Наскоро възкачил се на трона, язди репутацията на тейко си. — Доктор Тапрут се плъзна покрай мен и ме поведе към Макин и останалите.
— Йорг! — Макин ме плесна с длан по рамото. — Тъкмо казвах на дук Бон, че ти си човекът, който да уреди несъгласията му с неговите северни съседи. Братовчеди на нашия добър приятел дук Аларик.
Кимнах с усмивка и с пълното съзнание, че на фона на изгореното ми лице усмивката вероятно изглежда повече свирепа, отколкото дружелюбна.
— Къде е Миана? — попитах. — И синът ми?
— Кралицата отиде да намери баща си, господарю. Сър Кент тръгна с нея. Горгот също, макар че неговата основна цел е да души за тролове — каза Мартен.
— Тролове? — Погледнах Тапрут.
— Говори се, че последният император е имал елитна гвардия, гвардия в гвардията, ако щеш. Описанието, което съм чел, ги определя като „нечовеци“. — С което вдигна рамене да приключи въпроса, жест достатъчно красноречив, но пък той умееше да говори с тялото си.
— Кажи ми какво е положението, Тапрут — рекох аз.
— Глей, глей! — И ми го нарисува с въглен върху парче пергамент. — Ти имаш девет гласа. Дук Аларик има два и вероятно ще привлече още два с помощта на Готман от Хагенфаст — ако съм разбрал правилно, съпругата му има някакво влияние там.