Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тя вдигна поглед и в очите й за миг проблесна нещо като насмешка.
— Не го правя заради теб, Авун — рече съпругата му. — Прекалено дълго живях в сигурността на своя собствен свят и пренебрегвах този около мен. Днес сложих край на въображаемия си свят и съм готова да се изправя срещу истинския.
Мъжът постави чинията си на масата, прикривайки безпокойството си. Не знаеше дали да се радва или да се тревожи заради решението й. Писането бе играло такава голяма роля в живота й, че Авун се притесняваше дали жена му ще може да живее без него. Освен това нямаше да бъде тук, за да я подкрепя; просто нямаше начин да отложи дислоцирането на Различните хищници, дори и да го искаше. След всички усилия, които бе положил, за да стане незаменим за чаросплетниците, не можеше да се откаже. Какре щеше да го накълца на парчета.
— Трябва да ми кажеш — рече Лорд Протекторът, за да скрие мислите си. — Как завършва?
Той наля в чашите им кехлибарено вино.
— Завършва добре за Нида-джан — отговори Мураки. — Най-накрая успява да намери сина си — в Златните владения, където Омеча го е отвел. Нида-джан се изправя срещу Омеча и го побеждава в игра по остроумие. После се връщат вкъщи и синът приема Нида-джан за свой баща, защото само бащината любов може да го накара да дири сина си дори отвъд владенията на смъртта. По този начин проклятието, с което е наказан от демона със стоте очи, е премахнато.
— Хубав край наистина — рече Авун, ала вътрешно се зачуди. За него не беше тайна, че съпругата му оплакваше загубата на дъщеря им в книгите си и отразяваше скръбта си в деянията на Нида-джан; именно поради тази причина този внезапен преход към щастието го накара да заподозре дали не се бе случило нещо, за което не знаеше.
— Да отидем при прозореца, Авун — предложи Мураки, като взе чашата си с вино и го улови за ръката. Изненадан от поведението й, Лорд Протекторът вдигна собствената си чаша и се изправи заедно със съпругата си. Двамата прекосиха стаята и се приближиха до стреловидните прозорци, от които се откриваше панорамна гледка към Аксками.
През нощта зловонния облак, надвиснал над града, не се виждаше, и столицата изглеждаше спокойна. Множество светлинки блещукаха покрай Керин и Речния район и макар и да не бяха толкова много, както в отминалите дни, видът им сякаш възвръщаше красивия облик на престолния град.
Мураки се обърна към мъжа си.
— Докато аз живеех в измисления си свят, ти се превърна в най-могъщия човек в Сарамир, съпруже мой — рече тя и го целуна с такава страст, че главата му се замая. Искаше да я люби още тук и сега, ала не смееше да го стори, за да не прекрачи границата, отвъд която щеше да изглежда неловко. Мураки се отдръпна от него и погледът й срещна неговия, докато отпиваше от виното си. Авун я прегърна през тънкия й кръст. Думите на жена му го изпълниха с гордост. Да, това беше самата истина — той бе постигнал всичко това, и то със собствените си ръце. Лорд Протекторът отпи от чашата си, докато съзерцаваше завоеванието си — великия престолен град Аксками. В този миг се чувстваше неземно щастлив.
Трябваха му само няколко секунди, за да осъзнае, че във виното има смъртоносна отрова, ала вече беше прекалено късно.
Първият признак за това беше ужасното стягане в гърлото му и гърдите му, сякаш бе глътнал рибена кост. Ръката му веднага остави талията на Мураки и се стрелна към яката му; другата, колкото и абсурдно да беше това, продължи да държи чашата с вино. Не можеше да си поеме дъх. Авун се олюля, залитна назад и падна на пода, а бокалът се счупи в ръката му, порязвайки го много лошо. Дробовете му пламтяха, сякаш някой бе запалил огън вътре в тях. Те не отговаряха на командите на мозъка му и не искаха да се разширят, за да се изпълнят с кислород.
Обхванат от бясна животинска паника, Лорд Протекторът се протегна към жена си, ала Мураки продължи да стои до прозореца със закрито от косата лице, без да направи каквото и да е движение, за да му помогне. Очите му се разшириха от ужас и изумление. Този невярващ поглед продължи да е прикован в съпругата му, когато тялото му се отпусна и животът го напусна завинаги.
Известно време Мураки продължи да го гледа. Бе очаквала да заплаче, но очите й останаха сухи. Бе очаквала и да почувства поне зрънце разкаяние или вина, но и това не се случи. Ако тя бе написала тази сцена, помисли си жената на мъртвия Лорд Протектор, нямаше да я лиши от емоция. Истинският живот беше далеч по-странен и непредсказуем от онзи, който бе изградила във въображението си.