Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— До четвъртък тогава — рече Дани и потърси с поглед Сара, която се оказа притисната в ъгъла от Крейг. Много му се искаше да й се притече на помощ, но тълпата го повлече обратно към залата.
Сара се върна на мястото си в мига, в който завесата се вдигна. Второто действие се оказа малко по-поносимо, но едва ли беше достатъчно поносимо за мъжа, който седеше пред тях.
Най-сетне завесата падна и критикът направо излетя от залата. На Дани му се щеше да го последва. Актьорите излязоха три пъти пред завесата, макар че малцина ги аплодираха бурно.
— Ако ще ходиш на партито, мога да те закарам — предложи той на Сара.
— Не, няма да отида — отговори тя. — А и подозирам, че тези, които ще тръгнат натам, няма да са много.
— Защо?
— Професионалистите винаги надушват провала. Затова правят всичко възможно никой да не ги забележи на подобно парти, за да не реши, че са ангажирани по някакъв начин. — Тя замълча и след малко добави: — Дано не си вложил голяма сума.
— Не толкова, че да загубя съня си.
— Няма да забравя съвета ти. — Тя го хвана под ръка. — Какво ще кажеш да заведеш едно самотно момиче на вечеря?
Дани веднага си спомни последния път, когато бе получил такова предложение, и как бе завършила вечерта. Не искаше да се обяснява наново, особено с това момиче.
— Много съжалявам, но…
— Женен ли си?
— Само бих искал да бях.
— Аз пък искам да те бях срещнала преди нея — въздъхна Сара и измъкна ръката си.
— Нямаше как да се случи — отвърна той лаконично.
— Доведи я следващия път. Бих искала да се запозная с нея. Лека нощ, Ник, и благодаря за съвета. — Тя го целуна по бузата и се запъти към гримьорната на брат си.
Дани едва се сдържа да не я посъветва направо да не влага пари в проекта на Пейн. Но тя беше много умна. Не биваше да рискува с нея.
Присъедини се към тълпата, която припряно и доста мълчаливо напускаше театъра, но не успя да се размине незабелязано с Чарли Дънкан, който стоеше на изхода.
— Е, поне няма да се охарча за заключително парти — усмихна му се той вяло.
65.
Дани се срещна с Джералд Пейн пред входа „Сейнт Стивън“ на Уестминстър Палас. Това бе първото му посещение в Камарата на общините и се надяваше да е последното за Джералд.
— Имам два пропуска за галерията за посетители — съобщи на висок глас Пейн на охраната.
Отне доста време да минат през мерките за сигурност. Изпразниха джобовете си, провериха ги с детектор за метал и чак тогава Пейн поведе Дани по дълъг, покрит с мраморни плочи коридор към централното фоайе.
Посетителите, насядали на зелените пейки покрай стената, очакваха да бъдат пуснати в галерията за слушатели.
— Нямат пропуски — обясни Пейн. — Ще ги пуснат вероятно привечер, ако изобщо се освободят места.
Дани оглеждаше централното фоайе, докато Пейн разговаряше с полицая на рецепцията и показваше пропуските. Виждаха се и депутати, потънали в разговор със свои избиратели, туристи, които зяпаха покрития с красива мозайка таван, а трети, очевидно дошли по работа, крачеха делово и целеустремено.
Пейн се интересуваше единствено от това да се доберат до добри места, от които ще могат да чуват и да виждат министърката, когато излезе на подиума за своето съобщение. Дани също искаше да вижда добре.
Полицаят ги насочи към покрития със зелен килим коридор вдясно. Пейн тръгна напред с такава широка крачка, че се наложи Дани да подтичва, за да го догони. Стигнаха до стълбище, по което се изкачиха на първия етаж. Пейн се държеше така, все едно вече беше депутат. Горе ги посрещна човек от охраната, който провери пропуските им и ги поведе към галерията за външни посетители. Първото, което порази Дани, бе колко малка е тя и колко малобройни бяха местата за посетители. Това обясняваше и тълпата, която чакаше на приземния етаж. Служителят им намери две места на четвъртия ред и им връчи по един лист с дневния ред. Дани се наведе напред, за да разгледа залата, и се изуми колко малко места бяха заети в средата на деня. Очевидно твърде малко депутати се интересуваха къде точно ще се строи колодрум за Олимпиадата, макар от това да зависеше животът на много хора.
— Тук са предимно представители на общините в Лондон — шепнешком обясни Пейн. Ръката му потрепваше, когато посочи с пръст първа точка от дневния ред — 12:30. Съобщение на министъра на спорта.