Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Девънпорт скочи на крака, щом го видя, и този път подаде ръка. Разликата във вида му от последната им среща бе наистина впечатляваща. Беше гладко избръснат, с елегантен костюм и красива риза, отворена на врата. Дали пък не бе решил да върне онези 300 000 паунда?
— Моля да ме извините, че се появявам без предупреждение, но нещата при мен се развиха доста бързо.
— Не се тревожете — каза Дани и седна на стола срещу него. — С какво мога да ви бъда полезен?
Моли остави подноса на ниската масичка, подаде чаша кафе на Девънпорт и попита:
— Сметана или мляко?
— Нищо, благодаря.
— Захар, господин Девънпорт?
— Не, благодаря.
— А шоколадова бисквита?
— Благодаря, не — рече той и потупа леко стомаха си.
Дани се облегна усмихнат в стола си. Дали Моли щеше да е толкова любезна, ако знаеше, че сервира на сина на пазач на паркинг от Гримзби Бъроу?
— Само кажете, ако искате още нещо, господин Девънпорт — добави тя, преди да напусне стаята. Бе забравила да предложи на Дани обичайната чаша горещ шоколад.
Дани изчака вратата да се затвори и каза:
— Моля за извинение. Обикновено се държи като напълно разумна жена.
— Не се тревожи, приятелю. Човек свиква.
Няма да е за дълго, помисли си Дани.
— И така, с какво да помогна?
— Искам да инвестирам голяма сума в една сделка. За доста кратко, разбирате ли? Ще върна парите най-много след няколко седмици. — Погледът му попадна на творба на Мактагарт над камината. — Възнамерявам да си прибера и картините.
На Дани не му се щеше да се разделя с новите си придобивки, за негова изненада вече беше свикнал с тях.
— Доста нетактично от моя страна — извини се той, давайки си сметка, че цялата стая е пълна с картините на Девънпорт. — Уверявам ви, че ще ви бъдат върнати веднага щом получа сумата.
— Може да се окаже по-скоро, отколкото предполагах — рече Девънпорт. — Особено ако ми помогнете сега.
— Каква сума имате предвид?
— Един милион — настоятелно изрече Девънпорт. — Проблемът е, че имам срок от една седмица, в която трябва да ги внеса.
— Каква гаранция предлагате този път?
— Домът ми на Редклиф Скуеър.
Дани добре помнеше думите му при последната им среща: „Домът ми ли? Никога. И дума да не става, не си го помисляйте дори“.
— Твърдите, че ще върнете сумата до месец, и като гаранция предлагате жилището си?
— Да, само за месец.
— А ако не успеете да изплатите този милион в определения срок?
— И жилището ми, и картините остават ваши.
— Прието — рече Дани. — И тъй като имате само няколко дни, най-добре веднага да се обадя на адвокатите си, за да изготвят договора.
Напуснаха дневната и се насочиха към преддверието, където Моли вече чакаше с връхната дреха на госта.
— Благодаря ви — усмихна се Девънпорт и отвори вратата.
— Ще поддържаме връзка — обеща Дани, без да подава ръка, но пък Моли направи почти реверанс. Той тръгна към кабинета си и подхвърли през рамо на своята икономка: — Трябва да проведа няколко телефонни разговора, затова ще закъснея малко за обяд. — Не получи отговор и се обърна да види какво става. Тя стоеше на прага и разговаряше с някаква жена.
— Той очаква ли ви?
— Не — отвърна госпожица Бенет. — Случайно минавам оттук.
63.
Будилникът иззвъня в два след полунощ, но Дани не спеше. Скочи от леглото и бързо нахлузи панталоните, фланелката, чорапите и маратонките, които бе приготвил на стола до прозореца. Не запали осветлението.
Погледна часовника — два и шест минути. Затвори вратата на спалнята си и слезе предпазливо по стълбите. Отвори входната врата и видя, че колата чака отпред. От мястото си не виждаше, но бе сигурен, че Големия Ал е зад волана. Огледа се. Уличните лампи светеха, но нямаше жива душа. Отвори задната врата на колата и безмълвно се настани вътре. Без да пророни и дума, Големия Ал запали и потегли. Включи светлините едва след стотина метра.
Без да чака указания, Ал зави надясно и се насочи към „Ембанкмент“. Предната седмица няколко пъти бе изминал разстоянието: два пъти през деня и три пъти — нощем. Бяха приключили със сухите тренировки и тази вечер щяха да пристъпят към действие. За него задачата бе нещо като военно учение и деветте години в армията се оказаха много полезни. През деня пътуването отнемаше около четирийсет и три минути, но през нощта той взимаше същото разстояние за двайсет и три минути, като нито за миг не превишаваше разрешената скорост.