Затворник по рождение

— Никога не давам съвети на приятели за инвестиции — подхвана той. — Ако спечелят, никога не си спомнят, че тъкмо ти си ги насочил към това, а загубят ли, не спират да ти го напомнят. Единственото, което мога да ти кажа, е да не влагаш пари, които не можеш да си позволиш или заради които ще загубиш съня си.

— Добър съвет — отговори тя. — Благодарна съм ти.

Последва я в бара и още с влизането си забеляза Джералд Пейн до една от масите. Наливаше шампанско в чашата на Спенсър Крейг. Дали Крейг се бе изкушил да вложи пари в неговия олимпийски терен? Надяваше се да разбере на партито след премиерата.

— Да не отиваме при тях — предложи Сара. — Спенсър Крейг не е най-любимата ми компания.

— Нито пък за мен — отговори Дани и те си запробиваха път към бара.

— Хей, Сара! Ник! Тук сме — провикна се Пейн и замаха енергично с ръка. — Елате за по чаша газирана наслада.

С видима неохота те смениха посоката и се присъединиха към тях.

— Нали си спомняш Ник Монкрийф — обърна се Пейн към Крейг.

— Разбира се — отговори Крейг. — Човекът, който ще направи всички ни богати.

— Да се надяваме — отговори Дани. Още един от въпросите му бе намерил отговор.

— Ще се нуждаем от много подкрепа след тазвечерното представление — отбеляза Пейн.

— Можеше да е и по-зле — рече Сара, докато Дани й подаваше чашата с шампанско.

— Пълен боклук — категоричен беше Крейг. — Една от инвестициите ми изтече в канала.

— Надявам се, не сте вложили твърде голяма сума — подхвърли Дани, с изследователска цел.

— Сумата е направо нищожна в сравнение с това, което инвестирам във вашата идея — сподели Крейг, който не сваляше очи от Сара.

Пейн прошепна заговорнически на ухото на Дани:

— Преведох цялата сума тази сутрин. Ще подпишем договорите в някой от следващите дни.

— Радвам се да го чуя — отвърна Дани. Швейцарците го бяха информирали за превода малко преди да тръгне за премиерата.

— Между другото — добави Пейн, — благодарение на връзките си сред политиците успях да получа два пропуска за Парламентарния контрол следващия четвъртък. Ако имаш желание да чуеш лично съобщението на министъра, си добре дошъл.

— Много мило, Джералд, но не би ли предпочел да вземеш Крейг или Девънпорт? — Така и не можа да си обърне езика да го нарече Спенсър.

— Лари е на пробни снимки тогава, а Спенсър има среща при лорд канцлера в другия край на Парламента. Всички знаем за какво е — намигна той.

— Наистина ли?

— Ами да. Ще го поканят да стане кралски адвокат — прошепна Пейн.

— Поздравления.

— Няма нищо официално още — уточни Крейг, който още зяпаше Сара.

— Искаш ли да се срещнем пред входа „Сейнт Стивън“ на Камарата на общините в дванайсет и половина, за да чуем министърката, а после може да отидем да празнуваме.