Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Легендата за Линкълн [bg]
Легендата за Линкълн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Легендата за Линкълн [bg]

Электронная книга - «Легендата за Линкълн [bg]». Краткое содержание книги:

Шокираща тайна, засягаща самото съществуване на Съединените американски щати, се предава от президент на президент. През 1861 г. Ейбрахам Линкълн взема съдбоносно решение, основаващо се именно на нея, което предопределя бъдещето на страната. Сто и петдесет години по-късно, в наши дни, в пещера в щата Юта са открити останки от експедиция на преселници мормони, свързана със слухове за насилствена смърт и изчезнало съкровище. Във Вашингтон набира скорост сериозен конфликт между президента и влиятелен сенатор мормон. А в Дания е убит правителствен агент, добрал се до изключително важна информация. След неочакван телефонен разговор бившият специален агент Котън Малоун отново е принуден да напусне книжарницата си в Копенхаген и да се озове в центъра на взривоопасна ситуация с неясен край. Назрява смъртоносен политически сблъсък между официалната власт и сепаратистки настроени религиозни фанатици, готови на всичко за постигане на целта си — отделяне от Съединените щати и установяване на самостоятелна държава. Основания за подобни претенции се търсят в Конституцията и в думите на нейните създатели. В ход е мащабна конспирация, разполагаща с огромни финансови ресурси. Трябва да се направи бързо и решително разграничение между истина и легенда — защото съдбата на днешна Америка виси на косъм.
1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 166
Перейти на страницу:

Малоун чу вълшебната думичка.

„Изкупление.“

Все още не беше измъкнал револвера от колана на Люк.

— Престани — каза Касиопея. — Престани веднага.

— Ти не си по-различна от Юда, който е измамил и предал Исус Христос!

Саласар вече крещеше. Събираше кураж.

— Изобщо не си по-различна! Пророците казват, че трябва да понесем да изкормят червата ни, преди да нарушим завета, който сме сключили с Господа! Юда е бил като сол, която е изгубила ценните си свойства, годна само да бъде захвърлена и стъпкана под краката на човеците!

Малоун измъкна пистолета.

— Едно — прошепна той на Люк, без да помръдва устни.

— Аз те обичам, Хосепе!

Думите на Касиопея го пронизаха в сърцето. Дали бяха истина, или просто искаше да го спре?

— Ти не си достойна за любов! — изкрещя в отговор Саласар. — На теб не може да се вярва!

— Моля те!

По лицето й се стичаха сълзи.

— Моля те, Хосепе.

Вниманието на испанеца беше приковано изцяло върху нея. Стефани все още беше на колене, с изправени рамене и вдигната глава, без да откъсва поглед от сцената пред себе си. Пистолетът беше насочен към гърдите на Касиопея. Малоун никак не беше доволен, че го бяха поставили в това положение. Нали Стефани беше дошла, за да сложи край на този проблем? А задачата се беше паднала на него.

— Две — прошепна той.

Саласар се стегна.

„Ако езичниците настояват да видят чудеса, ние можем да ги извършим — каза ангелът. — Наричат те дявол. Това не е обида. Сред нас, светиите, са най-злите дяволи на тази земя. Не можем да се сдобием с онова, което ни се полага по право, ако ги нямаше тези дяволи. Не можем да преуспеем, нито да постигнем Царството Божие, ако ги нямаше. Винаги ще се нуждаем от онези, които събарят оградите ни, крадат сламата от копата на съседа или реколтата от полето. Те винаги са изпълнявали своята роля. Както и ти.“

Саласар не беше съгласен да го наричат дявол, но разбираше какво му казва видението. Трудните задачи винаги бяха изисквали твърда ръка. Той гледаше как сълзите на Касиопея текат все по-силно. Никога не я беше виждал да плаче и това го объркваше. И онези думи.

„Аз те обичам.“

Те го накараха да спре.

„Небесният отец ще се смили над душите на всички тях.“

Това му харесваше.

„Ние ще наследим земята, защото принадлежи на Исус Христос, а Той принадлежи на нас, както ние на Него. Ние всички сме едно и ще вземем царството и ще го притежаваме под небето за всички времена. А всички крале и императори и президенти да намерят спасение, ако могат.“

— Това е така — каза той на видението.

„Народите ще се прекланят пред нашето царство и самият ад няма да може да го спре. Изпълни дълга си. Направи го. Сега.“

— Три.

Малоун насочи оръжието в мига, в който Люк се хвърли на земята. Саласар реагира, като завъртя пистолета си към него.

— Не! — изкрещя Касиопея.

— Пусни пистолета! — извика Малоун. — Не ме карай да го правя!

Ръката на Саласар не спря движението си. Черната точка на дулото продължаваше да се обръща към него.

Нямаше друг избор. Малоун стреля. Куршумът се заби в гърдите на Саласар и го блъсна назад. Саласар успя да запази равновесие и не се поколеба, а отново вдигна оръжието си.

Малоун стреля втори път. В главата. Куршумът проби чиста алена дупка отпред и експлодира отзад, като пръсна кръв и мозък по скалите.

Саласар потърси ангела с поглед. Видението беше изчезнало.

Продължаваше да държи пистолета, но сякаш нито една част от тялото му не работеше. Той се поколеба още миг, после мускулите му започнаха да отказват един по един.

Обгърна го мрак. Светът примигна и изчезна. Последното нещо, което видя, беше лицето на Касиопея. А последната му мисъл беше желанието нещата между тях да се бяха развили по друг начин.

Касиопея се втурна към Хосепе. Беше паднал на земята. Нямаше никакво съмнение, че е мъртъв. Котън го беше застрелял два пъти — веднъж в гърдите и веднъж в главата. Точно както си знаеше, че ще стане.

Стефани се изправи.

Очите на Касиопея бяха изпълнени с презрение, когато се обърна към Котън.

— Доволен ли си сега?

— Дадох му шанс да спре.

1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 166
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)