Легендата за Линкълн [bg]

— Ти не си онзи човек, когото познавах.

— Аз съм същият човек. И тогава бях, и сега съм набожен последовател на пророк Джоузеф Смит. Небесният отец ми е изпратил пророка. Той е тук, с мен, и ви наблюдава. Той ме напътства. Той никога не лъже.

— Това не е истина — извика тя.

Пистолетът се местеше от един на друг. Треперещият показалец на Хосепе беше на спусъка. Касиопея знаеше, че е отличен стрелец, но сега едва ли беше съсредоточен.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Аз си тръгвам. Не мога повече да бъда част от тази история.

— Виждаш ли? — каза Стефани. — Оставя те, за да свършиш мръсната работа. Прави го, за да може да отрече съучастието си. Попитай твоето видение какво иска то от апостола.

Погледът на Хосепе се стрелна към статуята и остана прикован в нея.

— Наистина ли го виждаш? — попита Касиопея.

Той кимна.

— Гледката е величествена.

— Хосепе — прошепна Роуан, а в гласа му имаше съчувствие.

— Виждаш ли какво мисли за теб? — обади се Котън. — Той ти позволи да убиеш онзи агент в Дания. Нямаше проблеми, стига ти да натиснеш спусъка. А сега не го интересува какво ще направиш с нас, стига той да не участва в него.

Роуан се обърна, за да си тръгне.

— Спри! — изкрещя Хосепе.

Сенаторът се поколеба, после се обърна.

— И какво ще направиш? Ще ме застреляш ли? Аз съм член на Кворума на дванайсетте апостоли. Нали твърдиш, че изповядваш послушание? Предполагам, че то означава нещо за теб.

— Той те изоставя — каза Стефани. — Оставя те на нас. А ти не можеш да убиеш всички ни — не и преди някой от нас да стигне до теб. Наистина ли си мислиш, че съм довела само двама агенти?

В интерес на истината, Касиопея мислеше точно така. Онова, което Хосепе вече беше направил, беше достатъчно лошо. Тя не можеше да му позволи да продължи.

Саласар отново се вторачи в ангела.

„Аз бях пророк, ясновидец, носител на откровение. Аз диктувах всички Божии дела и дългът на вярващите беше да ме слушат и да изпълняват онова, което им кажа.“

Саласар знаеше, че всичко чуто е истина.

„Моят план беше да поставя основите на земно царство, което да не се подчинява на законите на нито едно правителство. Трябваше да си създадем наши собствени закони и да имаме наши собствени служители, които да ги прилагат. Когато бяха обявявани нашите закони, всички трябваше да им се подчиняват без възражения.“

Такава беше и неговата мечта.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Погледни ме.

Той се обърна.

— Там няма нищо. Джоузеф Смит е мъртъв. Той не ти дава напътствия.

„Това е богохулство. Той ме обижда. Аз съм неговият пророк. Накарай го да ми се подчинява.“