Легендата за Линкълн [bg]

— Моето момче се справи добре, нали? — попита Даниълс, докато се изкачваха.

Стефани знаеше кого има предвид.

— Люк се държа като истински професионалист.

— Той ще се справи с всичко. Ще се радваш, че работи за теб. Дори си мисля, че двамата с него може да се сдобрим.

Стефани се радваше, че Даниълс беше платил този дълг. Още една крачка по пътя към достойното пенсиониране.

Тя никога не беше влизала в паметника на Вашингтон. Странно, като се има предвид, че го беше виждала хиляди пъти. Явно беше от онези места, посещението на които винаги се отлагаше. Изработен изцяло от мрамор, гранит и син гнайс, обелискът беше висок точно 555 фута — почти сто и седемдесет метра. Беше най-високата каменна структура в света и стоеше тук от 1884 г., когато беше положен камъкът на самия му връх. Едно от редките земетресения на Източния бряг преди няколко години беше повредило облицовката му, която беше ремонтирана в продължение на три години.

— Има ли някаква специална причина да не използваме асансьора? — попита тя.

— Ще видиш.

— Къде отиваме?

Агентите на тайните служби чакаха в основата на стълбището. До върха ги очакваха 897 стъпала, както им беше обяснил пазачът долу.

— Само до средата — каза той. — Какво има? Не си ли във форма?

Стефани се усмихна. Президентът си беше върнал чувството за хумор.

— Мога да правя всичко наравно с теб, навсякъде и по всяко време.

Той спря и се обърна.

— Някой ден ще ти припомня това.

— Искрено се надявам.

Двамата бяха сами и се чувстваха добре един с друг. Скоро той нямаше да бъде президентът на Съединените щати, а тя нямаше да бъде негов служител.

Стефани посочи лаптопа, който Даниълс държеше в ръцете си.

— Не знаех, че умееш да използваш такова нещо — отбеляза тя.

— Трябва да ти кажа, че всъщност съм доста добър.

Той не поясни защо е взел лаптопа със себе си, но тя не го и очакваше. Двамата отново поеха нагоре по стълбището. По целия път в ниши в стените бяха монтирани възпоменателни камъни, по които бяха гравирани патриотични послания от дарителите на паметника. Стефани беше забелязала имената на някои градове и щати, много различни държави, масонски ложи, цитати от Библията, карти, военни части, колежи и какво ли не още.

— Всичките ли са дарения? — попита тя.

— До един. В знак на почит към Джордж Вашингтон. Общо сто деветдесет и три камъка.

Двамата не бяха говорили за Роуан или Саласар, ако не се смята нейният сбит доклад, че и двамата бяха загинали — като нито един от тях не беше убит от човек, официално свързан с американското правителство. Чарлс Сноу ги чакаше пред пещерата с печално изражение. Бяха изпратили войници да се погрижат за телата. От тленните останки на Роуан бяха премахнати всички следи от изстрела, а военните патолози бяха направили щателна аутопсия, за да заличат раната. На семейството на сенатора беше съобщено, че е починал от сърдечен удар, докато е бил на среща с пророка по църковни дела. В някакъв момент през следващата седмица щеше да има тържествено погребение в Солт Лейк Сити. Тялото на Саласар беше предадено на Касиопея, която се върна в Испания с частния му реактивен самолет.