Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
Кралят изпрати с очи господин дьо Лион, докато вратата се затвори след него; той направи дори три крачки, сякаш искаше да последва министъра си. Но след това се спря, постоя малко, обърна се към мускетаря и каза:
— Сега, господине, да свършим по-скоро нашата работа. Вие ми казвахте в Блоа, че не сте богат, нали?
— Сега съм богат, всемилостиви господарю.
— Да, но това не ме интересува; вие имате ваши пари, не мои; това не влиза в сметката ми.
— Не разбирам напълно ваше величество.
— Тогава, вместо да ви тегля думите от устата, говорете непринудено. Ще ви бъдат ли достатъчни двадесет хиляди ливри годишна заплата?
— Но, всемилостиви господарю… — каза д’Артанян, като опули очи.
— Ще ви бъдат ли достатъчни четири коня на държавни разноски и добавъчни суми, каквито поискате, според обстоятелствата и нуждите; или ще предпочетете да получавате кръгла сума, например четиридесет хиляди? Отговорете!
— Всемилостиви господарю, ваше величество…
— Да, вие сте изненадан, това е съвсем естествено; и аз не очаквах друго. Отговорете или ще помисля, че сте изгубили тая бързина на решенията, която винаги съм ценял у вас.
— Естествено, двадесет хиляди ливри годишно са, хубава сума, всемилостиви господарю, но…
— Никакви „но“. Да или не. Подходяща заплата ли е това?
— О, разбира се!
— Значи ще се задоволите с нея? Много добре. Впрочем за предпочитане е да ви се дават отделно извънредните разходи; вие ще се спогодите за това с Колбер. Сега да минем на най-важното.
— Но, всемилостиви господарю, аз казах на ваше? величество…
— Че искате да почивате, зная; но аз ви отговорих вече, че не искам това… Мисля, че аз съм господарят, нали?
— Да, всемилостиви господарю.
— Прекрасно! Едно време вие искахте много да станете капитан на мускетарите, а?
— Да, всемилостиви господарю.
— Е, добре, ето ви указа, подписан от мене. Слагам го в чекмеджето. В деня, когато се завърнете от една експедиция, която смятам да ви възложа, вие сам ще вземете указа от чекмеджето.
Д’Артанян се колебаеше още и стоеше с наведена глава.
Кралят продължи:
— Хайде, господине, като ви гледа човек, може да си помисли, че не знаете, че при двора на прехристиянския крал главният началник на мускетарите стои над френските маршали, а?
— Зная, всемилостиви господарю.
— Тогава може да си помисли, че не вярвате на думата ми?
— О, всемилостиви господарю, никога… Не мислете такива неща.
— Аз исках да ви докажа, че вие, такъв добър слуга, изгубихте добър господар: не съм ли отчасти господарят, който ви трябва?
— Почвам да мисля, че да, всемилостиви господарю.
— Тогава, господине, ще встъпите веднага в длъжност. Вашата рота се е разпуснала съвсем след заминаването ви: мускетарите се шляят из града и скитат по кръчмите, където се дуелират въпреки моите укази и указите на баща ми. Вие ще преустроите ротата колкото се може по-скоро.
— Слушам, всемилостиви господарю.
— Вие ще бъдете винаги при мене.
— Добре.
— Вие ще вървите с мене в армията и вашата палатка ще стои край моята.
— Щом ваше величество ме удостоява с такава служба, няма нужда да ми дава двадесет хиляди ливри, защото няма да ги заслужа.
— Аз искам да имате възможност да давате приеми; искам да можете да каните приятели на обяд; искам моят капитан на мускетарите да бъде важно лице.
— А аз не обичам намерени пари — рязко каза д’Артанян. — Аз искам спечелени пари! Ваше величество ми дава занаят на ленивец. Първият срещнат човек ще го приеме за четири хиляди ливри. Луи XIV се разсмя.
— Вие сте хитър гасконец, господин д’Артанян; вие ми изтръгвате тайната от дъното на сърцето.
— А, значи ваше величество има тайна?
— Да, господине.
— Е, добре, тогава приемам двадесетте хиляди ливри, защото ще пазя тайната, а в наше време мълчанието е безценно. Сега ваше величество ще благоволи ли да каже за какво става дума?
— Вие ще си обуете ботушите, господин д’Артанян, и ще се качите на кон.
— Веднага ли?
— След два дни.
— Чудесно, всемилостиви господарю, защото имам да уреждам някои мои работи преди заминаването, особено ако има бой.
— Може би ще има.
— Няма да се откажем от него. Но, всемилостиви господарю, вие говорехте за скъперничеството, за честолюбието, дори за сърцето на господин д’Артанян, но забравихте едно нещо.
— Какво?
— Вие не говорихте за суетата. Кога ще бъда кавалер на кралски ордени?
— Занимава ли ви това?
— Ами да. Моят приятел Атос е потънал в ленти: това ме засяга.