Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Вие ще бъдете кавалер на моите ордени един месец след като вземете указа за капитан.
— Аха! — каза офицерът замислено. — След експедицията?
— Точно.
— Къде ме изпраща ваше величество?
— Познавате ли Бретан?
— Не, всемилостиви господарю.
— Имате ли там приятели?
— В Бретан? Ей богу, не!
— Толкова по-добре. Разбирате ли от фортификация?
Д’Артанян се усмихна.
— Мисля, че да, всемилостиви господарю.
— Тоест, можете ли да различите крепост от просто укрепление, каквото е позволено да строят собствениците на замъци, нашите васали?
— О, мога да различа крепост от укрепление, както броня от кора на баница, всемилостиви господарю! Достатъчно ли е това?
— Да, господине. Значи вие ще заминете.
— За Бретан ли?
— да.
— Сам?
— Съвсем сам. Тоест не ще можете да вземете със себе си дори лакей.
— Смея ли да попитам ваше величество — защо?
— Защото, господине, и вие сам ще направите добре да се преобличате понякога като слуга от богат дом. Вашето лице е много познато във Франция, господин д’Артанян.
— А после, всемилостиви господарю?
— После ще се разходите по Бретан и ще разгледате грижливо укрепленията на тоя край.
— Крайбрежните?
— Също и по островите.
— А!
— Ще започнете с Бел Илан Мер.
— Който принадлежи на господин Фуке? — попита д’Артанян със сериозен глас, като вдигна към краля умните си очи.
— Струва ми се, че имате право, господине: Бел Ил принадлежи наистина на господин Фуке.
— В такъв случай ваше величество желае да узная дали Бел Ил е добре укрепен, нали?
— Да.
— Дали укрепленията са нови, или стари?
— Точно така.
— Дали случайно васалите на господин суперинтенданта са достатъчно на брой, за да образуват гарнизон?
— Точно това искам от вас, господине; вие засегнахте същината на въпроса.
— И дали не продължават да го укрепват, всемилостиви господарю?
— Вие ще се разходите по Бретан, ще разгледате и Ще изслушате всичко.
Д’Артанян си засука мустака.
— Аз ще бъда шпионин на краля? — каза той направо.
— Не, господине.
— Извинете, всемилостиви господарю, щом като ще шпионирам за сметка на ваше величество.
— Вие отивате на разузнаване, господине. Ако вървяхте начело на мускетарите ми с шпага в ръка, за да огледате някоя местност или неприятелска позиция…
При думата „неприятелска“ д’Артанян потрепера едва забележимо.
— Нима — продължи кралят — и в тоя случай бихте се сметнали за шпионин?
— Не, не! — отговори д’Артанян замислено. — Работата е съвсем друга, когато се разузнава неприятел; тогава се действува като войник… А ако укрепяват Бел Ил? — прибави той веднага.
— Ще снемете точен план на укрепленията.
— Ще ме пуснат ли да вляза?
— Това не ме интересува, това е ваша работа. Нима не чухте, че ви предоставям двадесет хиляди ливри годишно за извънредни разходи, ако ви потрябват?
— Напротив, всемилостиви господарю. Но ако не се строят укрепления?
— Ще се завърнете спокойно, без да уморявате коня си.
— Всемилостиви господарю, аз съм готов.
— Утре идете при господин суперинтенданта за първата четвъртина от заплатата, която ви определих. Познавате ли господин Фуке?
— Много малко, всемилостиви господарю; но ще се осмеля да забележа на ваше величество, че съвсем не бързам да се запозная с него.
— Извинете, господине… той ще откаже да ви дадат парите, които искам да получите, и аз очаквам тоя отказ.
— А! — рече д’Артанян. — И после, всемилостиви господарю?
— След като ви откаже, ще идете при господин Колбер. Тъкмо се чудех, имате ли добър кон?
— Отличен, всемилостиви господарю.
— Колко сте платили за него?
— Сто и петдесет пистола.
— Купувам го от вас. Ето един бон за двеста пистола.
— Но аз имам нужда от кон за това пътуване, всемилостиви господарю.
— Е, какво?
— Вие вземате моя.
— Съвсем не. Напротив, аз ви го давам. Само че сега, когато е мой, а не ваш, аз съм уверен, че няма да го щадите.
— Значи ваше величество бърза?
— Много.
— Тогава защо ще чакам два дни?
— По две причини, известни на мене.
— Това е друго. Впрочем през осемте дни конят ще навакса тия два дни; при това има и поща.
— Не, не, опасно е да се пътува с пощата, господин д’Артанян. Вървете и не забравяйте, че сте на служба при мене.
— Всемилостиви господарю, никога не съм забравял това. В колко часа други ден ще се разделя с ваше величество?
— Де живеете?
— Сега трябва да живея в Лувър.
— Не искам това. Останете в предишното си жилище, аз ще плащам за него. Вие трябва да заминете през нощта, защото никой не трябва да ви види, а ако ви видят, не трябва да знаят, че сте на служба при мене… Събирайте си устата, господине.