Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Тук някога трябва да е имало голяма навалица от джуджета — каза Сам — и всички да са ровичкали като язовци поне петстотин години, за да сътворят това, че отгоре на всичко и повечето е в корава скала! За какво са го направили? Сигурно не са живели из тия тъмни дупки?
— Не са дупки — каза Гимли. — Това е великото царство и град Джуджетвор. И в древни времена той не е бил тъмен, а пълен със светлина и величие, както го помнят и до днес нашите песни.
Той се надигна и изправен в мрака, запя с дълбок глас, а ехото се носеше към свода:
— Харесва ми! — каза Сам. — Бих искал да го науча. Във Мория, във Хазад-дум! Но като мисля за всички тия лампи, мракът ми се струва по-тежък. Има ли още по тия места купища злато и скъпоценности?
Гимли мълчеше. След като бе изпял песента си, той не желаеше да каже нищо повече.
— Купища скъпоценности? — обади се Гандалф. — Не. Орките неведнъж са плячкосвали Мория, нищо не е останало из горните зали. А откакто избягаха джуджетата, никой не смее да подири шахтите и съкровищниците из дълбините — залива ги вода… или сянката на страха.
— Тогава защо джуджетата искат да се върнат? — запита Сам.
— За митрил — отговори Гандалф. — Богатството на Мория не се криеше в златото и скъпоценностите, играчките на джуджетата; нито в желязото, техния слуга. Вярно, намираха ги тук, особено желязото, но нямаше нужда да дълбаят за тях — от търговия можеха да получат всичко, което желаеха. Защото единствено тук в цял свят се намираше морийското или истинското сребро, както го наричаха някои; елфическото название е митрил. Джуджетата имат друго название, което не казват никому. Той струваше десет пъти повече от златото, а днес изобщо няма цена, защото малко е останал по земята, а дори и орките не смеят да дълбаят тук, за да го дирят. Залежите водят на север, към Карадрас, и надолу, към мрака. Джуджетата не разказват за това, но както бе основа на богатството им, митрилът стана и тяхна гибел — прекалено алчно и прекалено дълбоко копаха те и нарушиха покоя на онова, от което избягаха. Злото на Дурин. Почти всичко, което те изнесоха на бял свят, е събрано от орките и поднесено като данък на Саурон, който ламти за него. Митрил! Всички го желаеха. Той можеше да се кове като мед и да се полира като стъкло, а джуджетата знаеха как да изработват от него метал — лек и все пак по-твърд от закалена стомана. По красота приличаше на обикновено сребро, но хубостта на митрила не губеше блясък, нито потъмняваше. Елфите го обичаха от душа и между другото го използваха, за да правят итилдин, звездолун, който видяхме на вратата. Билбо имаше митрилова ризница, подарък от Торин. Питам се какво ли е станало с нея? Сигурно до ден-днешен събира праха в Дома на матомите в Голям Дълбалник.
— Какво? — сепна се Гимли. — Ризница от морийско сребро? Това е бил кралски подарък!
— Да — съгласи се Гандалф. — Никога не съм му го казвал, но тя струваше повече от цялото Графство с всичко в него.