Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Имате ли телефонен номер, на който може да бъде открит? — попита тя.
— Не — каза момичето. — Само мобилният.
Изобел почувства как я залива облекчение.
— О, разбира се. Ще му се обадя на него.
— Имате ли номера?
— Разбира се, че имам номера — рязко каза Изобел. — Все пак ви благодаря. Дочуване.
Докато поставяше слушалката обратно върху вилката, осъзна, че трепери. Спря за момент и поседя безмълвно, с ръце в скута.
Взе тефтерчето си с телефонни номера и намери номера на мобилния телефон на Трой. Поне можеше да говори с него и да се увери, че не му се е случило нещо, и че каквото и да правеше през тези дълги четири седмици отсъствие от офиса си, не е напълно неоткриваем.
Набра номера. За нейно огромно облекчение отговорът дойде веднага, на първото позвъняване; но после един ужасен, безплътен глас каза с интонация на робот: „Номерът, който сте избрали, е недостъпен. Можете да оставите съобщение след сигнала. Ако желаете да оставите повторно съобщение в някакъв момент, можете да натиснете клавиш „х“ на телефона си“. Последва остро изписукване.
— Трой — изрече Изобел с изпълнен с болка шепот. — Толкова съм разстроена, че си заминал така, без предупреждение. Чувствам се… — тя млъкна рязко. Не можеше да диктува съобщение на телефонен секретар, понесена от такива бурно кипящи, объркани емоции. — Моля те, обади ми се — каза тя. — Обади ми се веднага.
Той не се обади. През целия ден Изобел тичаше да вдига слушалката при първо позвъняване, а когато Филип се прибра вечерта, тя продължи да се ослушва за телефона, докато вечеряха, а той говореше ентусиазирано за работата си през деня.
На следващия ден щяха да започнат да пълнят басейна на семейство Латимър.
— А след още два дни ще плуваме за първи път — каза той. — Какво ще кажеш, да поканим Мъри на вечеря и да си направим малко парти? Парти за откриването на басейна. Има ли някой от Лондон, когото би искала да поканиш? Какво ще кажеш за онзи Трой?
— Няма го — каза Изобел, като се опита да прикрие унинието в гласа си. — Не знам къде е.
На другата сутрин, веднага щом Филип излезе от къщи, тя изтича в кабинета си и опита отново.
„Номерът, който сте избрали, е недостъпен. Можете да оставите съобщение след сигнала. Ако желаете да оставите повторно съобщение в някакъв момент, можете да натиснете клавиш „х“ на телефона си“.
— Трой — каза Изобел. — Аз съм, Изобел. Много се безпокоя от това, че замина без предупреждение. Моля те, непременно ми се обади днес.
Затвори телефона и включи компютъра. Беше планирала днес да започне да редактира романа на Зелда Виър, но макар че отвори първа глава и забеляза фрапираща непоследователност в описанието на къщата, почувства, че няма енергия дори да нанесе поправка.
Телефонът иззвъня. Изобел скочи и грабна слушалката.
— Ало? — каза настойчиво.
— Аз съм, скъпа — каза Филип. — Познай как ти се обаждам?
На Изобел й идваше да заплаче от разочарование.
— Не знам.
— От мобилен телефон. Мъри току-що ми купи. Сега знаеш, че съм истински млад предприемач.
— О, прекрасно — каза Изобел.
— По-добре да ти дам номера, за да можеш да ми звъниш, когато съм извън офиса.
— Може ли да ми го кажеш, когато се прибереш у дома? Очаквам доста важно обаждане.
— Ще отнеме само минута — каза леко засегнат Филип. — Ако имаш химикалка подръка.
— Да, да, добре.
Той бавно продиктува номера, а после я накара да му го повтори.
— Е, кой е толкова важен? — попита той.
— Какво имаш предвид?
— Човекът, когото чакаш да ти се обади?
— О, не е важно — импровизира Изобел напосоки. — Искам да кажа, от офиса на Трой ми казаха, че един американски издател проявява интерес. Каза, че ще ми позвъни.
— Със сигурност не и сега — каза Филип. — Там е пет сутринта. Сигурно е имал предвид десет часът тази вечер.
— Не знам — каза Изобел. — Може би има предвид довечера.
— Сигурно — настоя Филип. — Едва ли ще се занимават с делови въпроси в пет сутринта, нали?
Изобел стисна зъби.
— Веднага ще се обадя да проверя — каза тя. — Вероятно не съм разбрала добре.
Филип се засмя и попита с обич:
— Не са силната ти страна, а? Имам предвид часовите зони.
— Ще им се обадя — каза Изобел. — Ще го направя сега.
— Добре — каза Филип. — Аз ще се залавям за работа. Имам много работа. Днес пак ще ходим в училището. Мъри беше прав, спряха се като вариант на средната цена.
— На вратата се звъни — каза отчаяно Изобел. — Наистина трябва да вървя — затвори телефона, докато Филип казваше, че е рано за пощальона, и отпусна лице в ръцете си. — О, Трой — прошепна тя. — Къде си?