Аферата „Зелда“

— О, от Ню Йорк! Да.

Филип се обърна към Мъри:

— Искаше да освободя телефона тази сутрин, защото чакала обаждане от Ню Йорк. Наложи се да й обясня, че би се наложило да станат посред нощ, за да й се обадят. Разбира се, че ще позвънят в десет тази вечер.

Мъри кимна и отпи от чая си.

— Издават ли ви в Америка? — попита той вежливо.

— Издаваха ме по-рано — каза Изобел. — Но не взеха последната книга. Надявам се да си намеря нов американски издател.

— Стилът й е твърде английски, твърде в духа на високата литература — каза Филип предано. — Прекалено умна е за тях.

Изобел се усмихна.

— Просто модата се мени — каза тя печално. — По онова време се вмествах в нея, сега вече не. Може отново да изляза на мода след няколко години.

Мъри я погледна със смесица от любопитство и съчувствие.

— Но сигурно е много трудно — каза той. — Сигурно се питате къде грешите. Сигурно искате да напишете различен тип книга, или да смените пазара.

Изобел го стрелна с бърз, неспокоен поглед и не каза нищо.

— О, тя никога не би направила това — прекъсна го Филип.

— Тя не пише за пазара. Тя е човек на изкуството, а не драскач. Тя пише литература, а не долнопробни бестселъри.

Мъри не каза нищо, а продължи да гледа спокойно Изобел.

— Просто пиша в съответствие с идеите, които ми идват — каза тя неловко.

— Свърши ли много работа днес следобед? — попита Филип.

— Малко бях блокирала, затова излязох да се разходя — призна Изобел.

— Какво е да бъдеш свободна жена! — възкликна Филип.

— Ние бяхме на ужасно отегчителна среща в училището. Не мисля, че ще вземат решение, не и преди три месеца, през които ще ни се обаждат и ще ни задават отново и отново едни и същи въпроси.

— Нали става дума за пари на данъкоплатците — каза Мъри.

— Счетоводството и изготвянето на сметките ни ще трябва да бъде абсолютно точно докрай, щом отсега се бавят така.

— Ще бъде — каза Филип. Допи чая и остави чашата си.

— Можеш да разчиташ на това. Мисля само да погледна още веднъж басейна. Да видя как се пълни.

Той излезе от стаята. Изобел стана от масата и отиде до умивалника, за да изпразни чайника и да го изплакне. Усещаше присъствието на Мъри, седнал на обичайното си място в ъгъла.

— Изглежда странно без Мели — каза той.

— Така ми харесва повече — отвърна Изобел лаконично.

Той кимна.

— Липсва ли ти Филип през деня?

— Не и когато работя.

— А когато блокираш, излизаш на разходка — каза той. — А би могла и да си вземеш почивка, да поспиш.

Изобел стана аленочервена при споменаването на следобеден сън. Дръпна една кърпа за съдове от печката и избърса няколко чаши.

— Трябва да вървя — каза Мъри. Почака за миг да разбере дали Изобел няма да го покани да остане за вечеря. Тя не каза нищо.

— Надявам се да ти се обадят — каза той.

— Да ми се обадят?

— Обаждането, което чакаш в десет часа от Ню Йорк — напомни й той. — Не забравяй, че се предполага да чакаш обаждане от Ню Йорк в десет часа. За втори път забравяш, че това е наистина важно обаждане, и че го чакаш.