Сфинксът
- Автор: Лирнер Тобша
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-948-8
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сфинксът». Краткое содержание книги:
При гмуркане към останките на древен кораб археологът Изабела Уорнок открива астрариума — изключително ценен артефакт, който представлява сложен механизъм със свръхестествени свойства. Според преданията загадъчният уред предопределял съдбите на поколения крале и фараони още от зората на цивилизацията.
За зла участ невероятното откритие има ужасна цена и астрариумът остава у съпруга на Изабела — Оливър. Скоро Оливър разбира, че тайнственият уред може да предизвиква земетресения, както и че с негова помощ Мойсей е разделил Червено море на две. Часове по-късно на Оливър му се налага освен живота си да брани и вековно древна тайна в опасен свят на конспирация и египтология, където хилядолетни легенди се сблъскват смъртоносно със съвременната човешка амбиция.
Хор и Анубис излязоха напред. Анубис носеше златното блюдо, в което бе поставено сърцето, двете клапи ясно се различаваха в сгърчената морава плът. Анубис повдигна блюдото, ушите му потрепваха, кучешката козина постепенно преминаваше в мъжки мускулест врат. Бях сигурен, че това е сърцето на Изабела. Опитах се да се освободя от въжетата, с които бях завързан, мъчех се да извикам, но от гърлото ми не излизаше никакъв звук.
Соколът Хор заговори с човешки глас:
— О, господи, събрали сме се тук в залата на истината и справедливостта, за да оценим живота на Изабела Брамбила, да претеглим сърцето й, като го поставим от едната страна на везната, а от другата сложим перото на истината, символ на богинята Маат, която не търпи нито грях, нито лъжа. Ако сърцето на покойната е леко като перо, ще й бъде отредено място в Полетата на Хетеп и Иару. Но ако сърцето й е натежало от грехове, Амут ще го погълне и душата на починалата ще бъде обречена на вечно забвение. Като балсаматор на боговете и кралете очаквам твоята благословия, господарю Озирис.
Изида пристъпи пред трона. Сега видях, че богинята носеше върху лицето си изрисувана маска, чийто очи бяха изработени от тюркоази, а устните от яркочервен емайл, който блестеше фантастично на ярката светлина на факлите. Стори ми се, че разпознах гласа й, когато заговори — беше гласът на Амилия Линхърст, само че по-плътен и някак по-властен.
— Господарю, трябва да благословиш Анубис, ако искаш да спасиш душата на своята съпруга.
Голямата черна перука покриваше тялото й под металната плоча на гърдите, но ми се стори, че в цялата й осанка има нещо безполово, раменете бяха прекалено широки, талията — също. Помъчих се да си спомня как изглеждаше фигурата на Амилия и да установя дали има някаква прилика. Бях като парализиран от наркотиците, затова ми беше изключително трудно да се концентрирам и да разбера смисъла на ставащото пред очите ми. От време на време имах халюцинации. Опитах се отново да кажа нещо, но успях само да изпъшкам. Изида изгуби търпение, издърпа скиптъра, който беше завързан за гърдите ми, и сама благослови Анубис.
Анубис отнесе сърцето до везната и с церемониален жест го постави в празното блюдо. За момент везната се поколеба, след това рязко се наклони в посока на сърцето.
— Сърцето е натежало от измами! — извика Хор, гласът му ми напомни граченето на птица.
Тот вдигна високо перото, което държеше, и започна да записва нещо в свитъка. В това време Изида и Нефтида, които стояха от двете ми страни, започнаха да вият, както правят арабските оплаквачки.
Внезапно по гладката повърхност на водата зад везната премина вълничка. Това движение ме накара да се извърна, то проехтя в дрогирания ми мозък и предизвика ужасяващо видение — Амут, която поглъща сърцата на грешниците. Опитвах се отчаяно да се освободя от връзките, които ме държаха за стола, помещението се изпълни с отвратителна воня на риба. По водната повърхност премина още една вълна и този път бях напълно убеден, че на светлината на факлите видях да проблясват очите на крокодил.
Чу се плясък и покритата с люспи глава на крокодил се показа от водата, огромните му жълти зъби понечиха да захапят сърцето. От люспите по врата на влечугото висеше мокра сплъстена козина, която вероятно трябваше да представлява лъвска грива.
Усетих, че отново започна да ми се повдига.
От сянката зад горящите факли се отдели една фигура и се отправи към мен, нормална човешка фигура, облечена в проста памучна дреха. Без съмнение това беше Изабела. Страхът стисна гърлото ми, сърцето ми блъскаше като лудо. Опитах се да се изправя, да се приближа към нея, въжетата разкъсаха кожата на ръцете ми и те започнаха да кървят.
— Ще спасиш ли съпругата си, като предадеш „небесната кутия“ на Нектанебо? — прошепна Изида.
Изведнъж съзнанието ми се проясни и осъзнах цялата пародия, която се разиграваше пред очите ми.
— Какво общо има кутията с всичко това?