Сфинксът
- Автор: Лирнер Тобша
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-948-8
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сфинксът». Краткое содержание книги:
При гмуркане към останките на древен кораб археологът Изабела Уорнок открива астрариума — изключително ценен артефакт, който представлява сложен механизъм със свръхестествени свойства. Според преданията загадъчният уред предопределял съдбите на поколения крале и фараони още от зората на цивилизацията.
За зла участ невероятното откритие има ужасна цена и астрариумът остава у съпруга на Изабела — Оливър. Скоро Оливър разбира, че тайнственият уред може да предизвиква земетресения, както и че с негова помощ Мойсей е разделил Червено море на две. Часове по-късно на Оливър му се налага освен живота си да брани и вековно древна тайна в опасен свят на конспирация и египтология, където хилядолетни легенди се сблъскват смъртоносно със съвременната човешка амбиция.
Отправих се към гробището, стиснал в ръка кутията със сърцето на Изабела. Сигурно съм изглеждал ужасно, защото тълпата се разделяше пред мен и хората се отдръпваха. Вече ми беше все едно какво ще се случи с мен, бях изцяло съсредоточен върху мисията си.
Беше ми много странно да наблюдавам как хората реагират, когато ме видят. Някои с уважение се отдръпваха, за да ми направят път, други се бутаха в мен, струваше ми се, че нарочно се държат грубо. Хубавото беше това, че никой не прояви съмнение, че съм истински свещеник.
В гробището нямаше жива душа, като изключим градинарите, които подрязваха дърветата по алеите между гробовете. Преминавах през техните сенки и никой не разпозна в мен мъжа, който само преди няколко седмици бе преминал по същите алеи.
Някой беше поставил свежи бели лилии върху мраморната плоча на гроба на Изабела. Техният аромат ми напомни за цветята, които тя купуваше по пазарите в Лондон и ги носеше в апартамента ни, за да го изпълнят с аромата си. Извиних се шепнешком на мъртвата си съпруга, изкопах дупка в гроба при краката й и погребах сърцето там. Изправих се и забелязах, че миниатюрната врата за нейното Ба е все още на мястото си.
Когато се върнах в стаята над бръснарницата на Абдул, извадих астрариума от скривалището му и го разопаковах с треперещи ръце. Преживяването ми в катакомбите ме беше разстроило, беше разклатило старата ми система от вярвания и вече не знаех в какво да вярвам. Струваше ми се, че всичко е възможно. Докато стоях, загледан в блестящия, приличащ на часовник механизъм, бях склонен да повярвам, че е способен да унищожава крале и да спасява народи, да погубва нации и да превърне просяка във фараон. В един момент, обхванат от инат и егоизъм, го бях предизвикал. Огледах го много внимателно. Забелязах някаква разлика. Стрелката все още сочеше рождената ми дата и… Не. Не беше възможно. Нямаше никакво съмнение, беше точно пред очите ми — мъртвешката глава на Сет блестеше зловещо на светлината на лампата. Малката тъмна сребриста стрелка най-после се беше появила и показваше датата на собствената ми смърт. Не смеех да погледна. Усетих, че ми прилошава и се подпрях на масата.
Как бе възможно стрелката да се появи от само себе си. Единственото, което бях направил, бе да въведа рождената си дата, след това не го бях докосвал. Помислих си, че механизмът се е повредил. Вкарах ключа Уаз и се опитах да завъртя дисковете отново, но зъбчатите колела не помръдваха. Пробвах да завъртя ключа със сила, но се страхувах да не го счупя. Стрелките не помръдваха, едната показваше датата на раждането ми, а другата на смъртта ми. Усетих, че ме обхваща ужас. Бях оцелял след взрива в „Абу Рудиз“, след експлозията в хотела и ритуала в катакомбите, но не можех да се отърва от усещането, че смъртта ме преследва навсякъде.
Загледах се по-внимателно в стрелката на смъртта и започнах да прерисувам върху един лист контурите на малката сребърна фигурка на върха й, която представляваше звяр, подобен на куче, с удължена муцуна и раздвоена опашка. Когато свърших, вдигнах рисунката пред очите си. Разтреперих се, като видях пред себе си съществото, познато ми от лекцията на Амилия, съществото, чиято сянка се беше появила на стените на катакомбите точно преди да побягна. Това беше Сет, богът на войната, хаоса и разрухата. Не можах да се възпра. Трескаво преброих чертичките, разположени между йероглифите, с които пълнолунието беше означено на диска. Следващото пълнолуние щеше да настъпи след осем дни. Това означаваше ли, че датата на смъртта ми беше след малко повече от седмица?
Изведнъж самият аз бях обхванат от същата сляпа паника, която Изабела бе изпитвала няколко дена, преди да се удави. Въпреки вродения ми скептицизъм усетих, че ме обзема отчаяние. Казах си, че това не е нищо друго, освен глупаво суеверие. Този механизъм е бил създаден за целите на политическата пропаганда, за да бъдат впечатлени и сплашени последователите на Нектанебо, за да се потвърди статутът му на велик магьосник. Самата Амилия Линхърст беше казала, че враговете на фараона са използвали механизма срещу него, за да нагласят датата на смъртта му. Астрариумът не беше нищо повече от играчка, съставена от дискове и часовников механизъм, която собственикът й можеше да използва както си иска. Астрариумът не можеше да контролира абсолютно нищо. Но един и същи въпрос непрекъснато се въртеше в ума ми — възможно ли беше да направи така, че Изабела да не умре на датата, която й беше предсказана?