Законът за трите отрицания

— Защо пък просто да я подаря? С Анита сме се разбрали тя да ми връща заема с постъпването на приходите. Филмът ще се прожектира, ще го купуват телевизионни канали. Разбира се, тя може и да не ми върне всички пари, но аз съм подготвена за това. Нали ми е сестра, а не чужд човек.

— Ето каква ми е мисълта, Любочка — изведнъж стана много сериозен Зарубин. — Триста хиляди долара е твърде значителна сума, особено за безработен човек, който дава джетове под наем. Не е ли възможно той да е научил за обещанието ви да дадете пари на сестра си и да е решил, че сега ще останете без нищо, че вече нямате средства и поради това не сте интересна за него? Това хрумвало ли ви е?

— Хрумвало ми е. — По лицето на Люба се стичаха сълзи, но тя не ги забелязваше. — И от това ме болеше още повече. Нима можех да кажа такова нещо на мама?

— Вероятно не — с въздишка се съгласи Сергей. — А на кого сте казвали, че смятате да се омъжите за Джавад?

— Само на Анита. Тя е умна и добра, не би ме осъдила. Та нали е простила на мама, значи и на мен би простила.

— Казахте ли й също, че Джавад е изчезнал?

— Не.

— Защо?

— Беше ме срам… Анита ме предупреждаваше, че той може да се окаже жиголо, че го интересуват само парите ми. А аз така се възмущавах… Дори се скарах с нея.

— Но после се одобрихте, нали? — с усмивка попита Селуянов.

— Разбира се. Анита никога не се инати, тя е много отстъпчива.

— Добре, Любочка. Ето на това листче ми напишете всички данни, телефоните, които знаете, името на хотела, в който е работил Джавад, и аз ще се постарая да измисля нещо.

— Благодаря ви.

Тя бързо написа името и фамилията на Джавад, името на хотела, на града, в който живеело семейството му, и номера на мобилния му телефон.

Десетина минути след като тя си тръгна, детективите излязоха от заведението.

— Всички ходят в Турция на почивка — замечтано каза Селуянов. — А ти, Серьога, ходил ли си там поне веднъж?

— Не… А ти?

— И аз не съм ходил. Дадат ли ми отпуск, заминавам при родителите си на вилата да бачкам, там работата никога не свършва, вечно има нещо за ремонтиране или за плевене, или за строене. А всички тези се разкарват по разни Турция.

— Кои всички? — не разбра Зарубин, който вече бе успял мислено да прелети при любимата си Гуля и мечтаеше как и те може би ще заминат за топлото море и златистия плаж, ще карат джетове. Някой ден…

— Ами тази Люба например. И твоят каскадьор, нали ти ми разказа. Дето повредял там някакво момиче. Забрави ли?

— Забравих… Коля, имаш една бутилка от мен.

— Защо?

— Затова. Аз всичко разбрах.

— Абе какво можеш да разбереш ти, дете на природата? — позасмя се Селуянов. — На твоите години не ти се полага да разбираш каквото и да било.

— Я се скрий! — тросна се Сергей. — Ние с теб мислехме, че този Джавад е научил за филма и е решил, че Люба сега е обедняла съвсем и не представлява никакъв интерес за него. А всъщност е било обратното. Анита е научила, че Люба се кани да се омъжи и да духне в Турция заедно с всичките си парици. И е взела мерки.