Дванайсетата карта [bg]

Сега, седнал пред камината в скромната ни къща, това нещастие ми се струва като отдавна забравена приказка. Също както кървавите битки във войната и робството във Вирджиния изглеждат като отдавна отминал кошмар.

Може би в сърцето има само едно място за отчаяние или надежда и ако това място е заето с едното, другото потъва в забрава. Тази вечер съм изпълнен само с надежда.

Сигурно си спомняш, че преди години се зарекох да направя всичко, за да престанат да ме смятат за три пети човек. Предвид как все още ме гледат и как постъпват към мен и нашия народ, мисля, че този момент още не е настъпил. Смея обаче да твърдя, че вече ме смятат поне за девет десети човек (Джеймс се разсмя, когато му го казах на вечеря). Все още се надявам, че ще видим времето, когато ще ни смятат за пълноценни личности. Ако не ние, Джошуа и Елизабет със сигурност ще го доживеят.

Сега, мила моя, ти пожелавам лека нощ и подготвям урока си за утре.

Спокойни сънища на теб и децата ни, съкровище. С нетърпение чакам завръщането ви.

С обич, Чарлз.

Кротън на Хъдсън, 2 март 1875 година