![Дванайсетата карта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/2/dvanajsetata-karta-bg-download.jpg)
Дванайсетата карта [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #6
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Eра
- ISBN: 954-939-511-1
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дванайсетата карта [bg]». Краткое содержание книги:
— Бременна ли си?
„Не ми е добре…“
Киш сведе глава и се втренчи в поклащащата се огърлица.
Джинива затвори очи.
— В кой месец?
— Втори.
— Иди на лекар. Хайде заедно да отидем. Ще…
Приятелката ѝ се намръщи:
— Ама аз не искам да го правя. Ще задържа бебето. Той щеше да ми помогне да абортирам, но каза, че иска да го родя. То ще е част от двама ни.
— Празни приказки, Киш. Само те работи.
— Казваш го от злоба.
— Не, вярно е, момиче. Лъже те. Иска да те използва.
Джинива се почуди какво иска да извлече от приятелката ѝ. Със сигурност не високи оценки. Може би пари. Всички в училище знаеха как се труди на две места и колко спестява. Родителите ѝ също имаха доходи. Майка ѝ беше многогодишна служителка в пощите, а баща ѝ работеше в Си Би Ес, а нощем — в хотел „Плаза“. Брат ѝ също работеше. Кевин явно бе хвърлил око на кинтите им.
— Да не си му дала пари? — попита Джинива.
Приятелката ѝ сведе очи и замълча.
— Бяхме си дали дума, Киш. Да завършим гимназията и да отидем в колеж.
Лакиша избърса сълзите си с дебеличките си пръсти.
— О, Джен, колко си заблудена. От Марс ли падаш? Можем да си приказваме за следване и хубави професии, ама за мен това са празни приказки. Ти си пишеш курсовите, вземаш си изпитите и винаги ще си номер едно във всичко. Знаеш, че не мога да се меря с теб.
— Можеш да успееш, в бизнеса. Забрави ли? Аз ще стана бедна професорка и ще ям консерви и сандвичи, а ти ще си развъртяната бизнесдама. Какво стана с магазина? С телевизионното ти предаване? С клуба?
Киш поклати глава, плитките ѝ се залюляха.
— Мамка му, момиче, това са празни мечти. От мен нищо няма да излезе. Най-много да сервирам в някоя закусвалня. Или да правя плитки и кичури докато излязат от мода. А това, ако ме питаш, ще стане след няколко месеца.
Джинива се усмихна вяло:
— Винаги си казвала, че афро-прическите пак ще се върнат.
Киш също се засмя:
— Заклевам се. Ама за тях, стига да имаш спрей, не ти трябва майсторка като мен. — Тя завъртя два от изрусените си кичури около единия си пръст и усмивката ѝ помръкна. — Сама ще свърша като стара чанта. Единственият ми шанс е да си гепя мъж.
— Стига си приказвала глупости, момиче! Кевин ли ти сервира тая помия? Никога не си била толкова сдухана.
— Той се грижи за мен. Търси си работа. Обеща да ми помага за бебето. Той е друга работа. Не е като келешите, с които се влачи.
— Напротив, същият е. Не можеш да се откажеш, Киш. Недей! Поне завърши училище. Ако наистина искаш бебе, добре, но не напускай училище. Можеш…
— Не ме поучавай като майка, момиче — сопна се Киш. — Знам какво върша.
Очите ѝ гневно проблеснаха. Джинива се стъписа, защото същата ярост се бе изписала на лицето на Киш, когато я защитаваше от бандитките от „Делано“ и „Сейнт Никълъс“ на улицата.
„Хванете я, смачкайте кучката, смачкайте ѝ фасона…“
— Това е, момиче — прошепна Лакиша. — Той ми забрани да се виждаме.
— Не можеш…
— Кевин каза, че си го прецакала в училище.
— Прецакала ли съм го? — Джинива се изсмя. — Искаше да му подсказвам на контролното.
— Казах му, че не може така, че сме много гъсти и така нататък, ама не искаше да чуе. Забрани да се виждаме.
— Значи избираш него, така ли?
— Няма как. — Дебеланката сведе очи. — Не мога да задържа подаръка ти. Дръж.
Киш пусна огърлицата в ръцете на Джинива и се дръпна като опарена. Украшението падна в калта.
— Недей, Киш. Моля те!
Джинива понечи да хване приятелката си за ръката, но загреба само въздух.
45.
Две седмици след срещата в Санфордската банка Линкълн Райм разговаряше по телефона с младия полицай Рей Пуласки, който бе в отпуск по болест, но след около месец щеше да се върне на работа. Възвръщаше паметта си и щеше да им помогне за делото срещу Томсън Бойд.
— Значи ще ходите на парти за Халоуин, а? — попита Пуласки; след кратка пауза добави: — Или нещо такова?
Сякаш се опасяваше да не би предишните му думи да се разтълкуват като намек, че паралитиците не могат да ходят на празненства.
Райм побърза да разсее притесненията му:
— Да, и ще се маскирам като Глен Кънингам5.
Сакс едва сдържа смеха си.
— Така ли? — попита новобранецът. — Кой е той?
— Ами проверете, полицай.
— Слушам, сър.
Райм затвори и погледна таблицата с уликите, над която бе закачена дванайсетата карта от колодата за таро, обесеният.
На вратата се позвъни.
Сигурно беше Лон Селито. Дебелакът скоро трябваше да се върне от сесия при психотерапевта си. Бе престанал да търка бузата си и да стреля с револвера като каубой от Дивия Запад — за този инцидент още никой не му беше обяснил. Райм се опита да измъкне информация от Сакс, но тя мълчеше като риба.
5
Известен лекоатлет, рекордьор — Б.пр.