Дванайсетата карта [bg]

— Защо тайна? — недоумяваше Хенсън.

— Не смеел да каже на никого, че е собственик. Искал, разбира се. Затова се е терзаел. Гордеел се, че притежава голям имот в града. Смятал, че може да служи за пример на всички бивши роби. Да им покаже, че могат да си спечелят уважение, като пълноценни граждани. Че могат да притежават земя, да я обработват, да бъдат пълноправни членове на обществото. Станал свидетел обаче на военни бунтове, линчуване на чернокожи, палежи. Затова със съпругата си се представяли само за управители на фермата. Опасявал се е някой да не разбере, че имението е на бивш роб, защото ще го унищожи. Или по-скоро, че ще му го открадне.

— Както е станало — вметна Джинива.

— Чарлз бил осъден и цялото му имущество, включително фермата, било конфискувано и продадено… Доста удобно: да натопиш някого и да откраднеш собствеността му. Само че къде са доказателствата? Разследване отпреди сто и четирийсет години, на това му викам „замразен случай“… Да вземем сейфовете „Екстър стронгбоу“, какъвто се твърди, че Чарлз е разбил във фондацията за бившите роби. Били английско производство, затова се обадих на един колега в „Скотланд ярд“. Оказва се, че е невъзможно сейф „Екстър“ от деветнайсети век да се разбие само с чука и длетото, които са намерени на местопрестъплението. Дори с парна бормашина от онова време са нужни два-три часа… а в статията се твърди, че Чарлз е извършил кражбата за двайсет минути.

От самосебе си се налага изводът, че друг е извършил грабежа, подхвърлил е инструментите на Чарлз и е подкупил свидетеля да излъже. Според мен истинският крадец е онзи, чийто скелет намерихме под развалините на кръчмата „Потърс Фийлд“.

Райм обясни за надписа „уинскински“ върху пръстена на мъжа — че това е било титла в корумпираната политическа машина на „Тамани хол“.

— Бил е от хората на Туийд „Боса“. Уилям Симс, детективът, арестувал Чарлз, също е бил замесен. По-късно е съден за фалшифициране на веществени доказателства. Симс, този „уинскински“, съдията и прокурорът скалъпват процеса срещу Чарлз. Парите от грабежа, които не са намерени, остават за тях.

Така, установихме, че Чарлз е притежавал голям имот в Галоус Хайтс и е бил осъден по скалъпени обвинения. — Райм вдигна вежди. — Един въпрос се налага от само себе си. Някой досеща ли се?

Всички мълчаха.

— Елементарно. Кой, по дяволите, е истинският крадец? Кой е ограбил Чарлз? И така, предвид, че мотивът е да се заграби земята, достатъчно бе да потърся кой е купил имота.

— Кой? — попита Хенсън, обезпокоен, но явно запленен от историческата интрига.

Асистентката му изглади полата си и предположи:

— Туийд „Боса“?

— Не. Един негов колега. Редовен клиент на „Потърс Фийлд“, където си пиел бирата с други тъмни субекти от онова време: Джим Фриск, Джей Гоулд, детектив Симс. — Райм победоносно изгледа събеседниците си. — Самият Хайрам Санфорд.