![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами превратът?
— А, ще видим.
Муни не искаше да признае, че няма никакъв преврат. Не можеше да има или поне ние не бяхме в състояние да го разберем.
За пръв път през живота си стъпвахме на извънземен свят. Страхувахме се. Муни беше също толкова уплашена, колкото и аз. Тя просто не го съзнаваше.
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
Сети се сама. Появиха се еладелдийците.
Никой нямало да си тръгва, така наредиха. Всички се втурнаха към корабите си, но те бяха заключени за доковете. По мрежата съобщиха, че еладелдийските представители пристигнали на „Палестрина“, за да инспектират последните етапи от строежа на Проекта Палестрина, изкуственият интелект, поел отговорността за себе си след световноизвестно съдебно решение и така нататък, и така нататък.
Нямаше нужда Муни да ми казва, че това е лъжа. Бяха тук, за да го разрушат. Каквото и да представляваше.
Преди да ни пуснат, привикаха всички ни на разпит, всеки капитан на баржа и трантер на дока. Интересуваше ги какво ни е известно за инсталацията. Дали сме я виждали? Дали сме били там?
Никой не беше.
Задържаха ме до другия ден. Без причина. Е, предполагам, че можех да се държа по-отзивчиво. Не че бях на страната на роботите. Просто не виждах защо еладелдийците трябва да се намесват. Смятах, че това не е тяхна работа и им го заявих.
Когато започнаха да се държат гадно, им казах, че навярно идеята на машината е да издигне Палестрина до равнището на Капела. Подозирам, че това не им допадна.
Така или иначе, малко след като освободиха и последните от нас, завибрира страхотен импулс, който трябва да е изпържил всички вериги на астероида. После пристигна друга еладелдийска совалка, някой каза, че на борда й имало капелан, брат еди-кой си от Харон. Той отиде да разговаря с Палестрина и повече не чухме нищо друго.
60.
Капитан Келсо Пепър се просна на разнебитения си — стол и се ухили на двете жени.
— Какво щяхте да правите там, Джут? Да отлетите и да ни оставите на тая развалина ли? Мислехте си, че вашето малко опашато приятелче може да ви помогне ли?
Тарко Трантката размаха собствената си опашка и тихо излая в отговор на остроумието на капитана си.
— Не зная, Келсо — отвърна Табита. — Ти как мислиш?
Той не обърна внимание на предизвикателството й.
Можеше да си го позволи. Двете със Саския стояха безпомощни в мрежа от фино, здраво въже.
— Какво сте й направили? — извика Саския.
Капитан Пепър повдигна снежнобелите си вежди.
— То женско ли е? Онова нещо?
— Къде е тя? — като не преставаше да се съпротивлява, попита Саския.
Тарко предупредително изръмжа и я ритна по бедрото с ноктестия си крак.
— Ох! — Близначката отскочи и едва не събори и двете им на пода.
— Вие сте смели кучки, трябва да ви го призная — каза капитан Пепър.
— Преди да свършим ще направиш нещо повече, Пепър — обеща му Табита.
Сините му очи проблеснаха.
— Охо, може би ще направя, момиченце — весело подхвърли той, облегна се назад и гордо плъзна поглед по мръсния си мостик, сякаш отвратителните му украси бяха трофеи от миналото. — Може и да опитам. — Капитанът се замисли, присви очи и се втренчи в тях. Червената му долна челюст самодоволно щръкна напред.
Тарко завря тъпата си муцуна в лицето на Табита. Гадният дъх на трантката я накара да се отдръпне.
— Сам казва една дума, каптане — захили се пиратката. — Сам казва една дума и ний изхврля ги през борда, а?
— Не, Тарко — Отвърна Пепър. — Не можем.
Но изглежда му доставяше удоволствие да размишлява какво би могъл да направи с тях, без да наруши договора с работодателите си. Той се почеса по шкембето.
Табита се огледа наоколо. Нямаше и следа нито от фраска, нито от Кстаска, която трантката бе оставила в кабината, преди да ги измъкне от „Алис“.
Потърси с очи нещо, от което да се възползва, някакъв шанс, дори минимален. Нямаше нищо друго, освен боклуци и заплаха. Присъствието на Тарко и нейната непреодолима смрад бяха достатъчни, за да припаднеш. Мислите на Табита бяха замъглени, виеше й се свят.